„Не може вече от 15 години да сме в XXI в. и да обучаваме с тебешир. Ако вкараш технологиите по смислен начин и с правилното дозиране в класната стая, това може само да помогне“, казва Кирил Русев, един от основателите на „Джъмпидо“ (Jumpido).
С него разговаряме именно за новите технологии и училището. От доста години той е един от хората, които имат съвсем преки наблюдения върху този въпрос.
През 2009 г. заедно с трима приятели започват да разработват
платформата „Енвижън“ (Envision), която позволява на учениците да участват повече в работата в клас.
От миналата година екипът е фокусиран върху новия проект – „Джъмпидо“, който пък позволява на учениците, най-вече в началните класове, да учат, докато играят и се движат в клас.
„Всяко едно дете на три години вече се оправя със смартфон. По-големите отиват с познанието на подобна технология в класната стая, а ги караме да гледат как един човек пише нещо по някаква дъска. Ако децата се изкарат от средата, в която им е интересно, ще загубят интерес и към училище.
Сега е моментът технологиите да влязат в училищата и учителите да започват да свикват с тях.
Защото най-важното нещо в една стая е именно учителят – технологиите няма да направят лошия учител добър“, подчертава Кирил и разказва за работата си в тази посока – намирането на пресечната точка между правилното количество нови технологии и конвенционалното обучение в клас.
„С „Енвижън“ искахме
да накараме всички ученици в класната стая да са активни, а не просто да слушат.
За целта чисто технологично ни трябва само един компютър, един проектор и мишки за децата, заедно с нашата платформа. Децата си стоят по чиновете и с помощта на една безжична мишка участват в общото занимание, което се случва на екрана. Всяко дете си има свой курсор, който управлява – да речем слонче, снежен човек и пр. Да речем, че сме в урока за Васил Левски – учителят може да покаже карта на България и да ги пита къде е роден Апостолът – а децата да трябва да кликнат на мястото. Така децата са активни и тяхното отношение се променя много“, обяснява Кирил.
По този начин и контролът на учителя върху това кой какво е разбрал не е формален – досега обикновено е бил само в края на урока, и то само с няколко въпроса към няколко деца: „Иванчо, какво разбра, Марийке, какво разбра?“ „Има и обратния проблем – учителите са наясно кои деца са внимавали и знаят, така че не ги вдигат. Имали сме такива случаи, като сме питали децата какво им харесва и какво не с тая система – едно дете ми каза, че него никога не го вдигали, пък сега ще може да покаже колко много знае“, споделя още Кирил.
„Енвижън“ събира цялата информация за това, което се е случило в класната стая и я дава на учителя. И може да се прави анализ – на постиженията на всеки ученик, кои са били най-трудните въпроси за децата и пр.
„Имах щастието да имам много пряк достъп със учителите и класовете. Децата са много искрени и си казват, каквото си мислят. В момента, в който влизаш в една класна стая и те разберат, че това е „баткото с мишките“, скачат и те „нападат“...
Класната стая със сигурност изглежда много по-различна. И особено първите часове са много емоционални“,
казва той.
В момента „Енвижън“ се използва от около 20% от училищата с начален курс на преподаване у нас. От 2013 г. обаче създателите на платформата имат нов проект - „Джъмпидо“, за който имат още по-големи цели. Ако в „Енвижън“ идеята е децата да са активни в клас,
в „Джъмпидо“ има и още едно измерение – физическото.
На децата не само е позволено да се движат в класната стая, а са насърчавани да го правят – контролирано и под формата на игра, все пак.
„Джъмпидо“ са серия образователни игри, които покриват учебното съдържание по математика от I до IV клас. В тях има вградено съдържание по ключови теми – събиране и изваждане, дроби, отрицателни числа и пр. Съдържанието е адаптиращо се – верните отговори утежняват играта, докато грешните я правят по-лесна, така че, ако някое дете се справя много добре с игрите, да не губи лесно интерес, както и обратното – ако някой дете има известни пропуски, да не се обезсърчи заради това, че не може да реши една задача.
Игрите се играят с движение на тялото –
например съществува игра с балони, при която децата управляват виртуален мерник и като работят в екип, и трябва да спукат правилните балони. При друга със замахване във въздуха подреждат правилно или неправилно решени задачи.
Една от любимите игри на децата, особено на момчетата, е футболът – затова има и футбол – децата клякат и скачат, за да отговарят на въпросите, управлявайки футболна топка на екрана. Ако участникът е отговорил правилно, рита топката и тя влиза във вратата.
Източник: Jumpido
Има и игри и за деца, които са по-спокойни деца, игри за работа в екип, игри, в които няма ограничение на времето и децата могат да мислят.
Основна част от системата е сензорът за движение „Кинект“ –
устройство, което се продава от „Майкрософт“ на цена, съизмерима с тази на 20-ина безжични компютърни мишки. „Устройството работи като 3D камера и се включва към компютъра на учителя чрез обикновен USB порт. „Кинект“ предоставя сравнително ниска цена за тази технология. В противен случай биха били необходими няколко камери, разположени в различни ъгли на стаята. Именно чрез това устройство се засичат движенията на децата и те – подскачайки или размахвайки ръце, могат да контролират образователните игри“, обяснява Кирил.
„Много лесно се забелязва, когато си в класната стая, че децата учат най-добре, докато играят. Особено в началната степен на образование
те са изключително активни физически и още след като бие звънецът за междучасие, започват да тичат наляво-надясно...
Всеки го е виждал. Ние искахме да използваме тази енергия и заради това, когато „Майкрософт“ създаде „Кинект“ и обяви през 2012 г. програмата за ранен достъп до софтуера си, кандидатствахме. Имаше само 20 компании в целия сват, които бяха одобрени – ние бяхме единствената одобрена компания в Централна и Източна Европа, както и единствена в света, която се занимава с образователен продукт, свързан с този сензор.
Така на следващата година основахме и отделна компания. Идеята ни беше да направим един проект, който да излезе извън границите на България. С „Нимеро“ (компанията, която произвежда системата „Енвижън“) започнахме без никакво финансиране, хванахме се четирима приятели и си казахме: нека да опитаме. И то се получи. Но нямахме 1 лв. външно финансиране и до ден днешен е така.
Сега ни беше ясно, че за да излезеш извън България ти трябват ресурси – да направиш презентация, да се срещнеш с клиент, да направиш сайт, да подготвиш рекламни материали – за всичко, което ти трябва да поддържаш и намираш партньори, ти трябва ресурс“, казва още Кирил.
„Джъмпидо“ обаче спечели доверието на един от фондовете за рискови инвестиции у нас и сега
гледа сериозно на експанзията си извън страната. 
„Започнахме с „Джъмпидо“ през 2013 г., днес вече имаме партньори в десетина държави, освен България. Цели 200 от общо около 300 партньори, с които работим, са от чужбина...
Едно е да създадеш компания в България и да продаваш на домашния си пазар, съвсем различно е да се опиташ да правиш същото нещо в Холандия, Англия, Турция, Египет, САЩ, където и образователната среда е по-различна, и технологиите, с които работят, са по -различни. Но „Джъмпидо“ навсякъде се приема по един начин – децата страшно много го харесват“, казва Кирил.
Младата компания има пилотна програма с 15 училища в три различни щата в САЩ и
следващата крачка пред екипа е да създаде свой клон в Щатите. 
„Има логика да опитаме да създадем наш екип там, но е доста рисково, защото е свързано с много разходи. Това обаче би могло да донесе много голям ръст. Ще се фокусираме в най-важните за нас пазари, 300 училища са малко на фона на амбициите, които имаме. Искаме да стигнем поне до 1000 училища през 2015-та“, споделя Кирил плановете си новата година.
Всъщност успехите им не закъсняват – вече спечелиха награда за стартираща компания на сп. „Форбс“, Кирил влезе в класацията „30 до 30“ на същото издание, както и в класацията „40 до 40“ на „Дарик“, а преди дни президентът Росен Плевнелиев награди младата компания с отличие за социална иновация.
Участията им по международни изложения са многобройни – влязоха в челната десятка на иновациите в образованието в световен мащаб на едно подобно изложение, бяха класирани и в топ 5 на най-иновативните стартиращи компании в образователния сектор в Европа.
„Това показва, че вървим по правилния път.
Истинската печалба е, когато дойдеш в класната стая и видиш какво си направил.
Затова сме избрали и началното обучение, там чувството е по-различно – много хора може би правят по-успешни проекти от нас, но пък работата с деца означава, че работиш с бъдещето и дори и малко да си помогнал училището да им хареса повече, това те прави по-щастлив“, казва Кирил.