Thursday, 31 December 2015

Нова година

Най-искрени благопожелания за здраве и сили;
за ползотворни дела; за топлота и доброта –
дарявани и получавани; за дни на радост
с усмивки и веселие;
за мигове на сбъднати мечти! 

Tuesday, 29 December 2015

Ако лекар, адвокат или зъболекар имат по едно и също време в кабинета си 40 души , всеки от които има различни нужди,а някои не искат да са там и предизвикват неприятности, и лекарят, адвокатът или зъболекарят трябва да ги лекува/да се отнася към тях с безупречен професионализъм в продължение на девет месеца, то само тогава той/тя би получил/а някаква представа за работата на учителя в класната стая.
Доналд Д.Куин

Sunday, 20 December 2015

Емоционалното "изгаряне" в учителската професия


  Поради своите специфични особености учителската професия винаги е била във фокуса на общественото внимание, а учителят винаги е бил натоварван с много високи очаквания и отговорности. Неслучайно именно учителите са сред рисковите професионални групи, засягани най-често от синдрома на емоционалното „изгаряне”. За съвременния учител и директор е много необходимо да знае за синдрома, да разпознава неговите признаци и фази на протичане както в себе си, така и у своите колеги, да предприеме адекватни стъпки за превенцията и преодоляването му. Разпознаването му е важно и от чисто човешка и морална гледна точка – за да не се обърква с липса на отговорност, симулиране, нежелание за работа, мързел и т.н. Нещо повече – той може да се срещне по-често сред амбициозните, силно мотивирани учители.
   Какво представлява синдромът на емоционалното „изгаряне”?
 Терминът емоционално „изгаряне” (англ. burnout – изгарям, горя) е въведен от американския психиатър Х. Фрайденберг през 1974 г. за обозначаване на съвкупност от признаци, които се появяват у хора, работещи в тясна професионална връзка с други хора, на които помагат и в този смисъл са зависими от тях. Самият той е забелязал в себе си и у свои колеги смущаващи промени, които по-късно изследва и метафорично обозначава по този начин.
 Между помагащия и получаващия помощ се изграждат сложни отношения, изискващи много търпение, любов, психична устойчивост, висока професионална мотивация. Често хората от т.нар. помагащи професии (учител, медицински работник, социален работник, психолог и др.) навлизат в професията с идеализирани представи и очаквания, а действителността се оказва друга. Непрекъснатото вживяване в проблемите на другите хора е съпътствано от сложна гама от чувства, които не винаги са положителни: разочарование, безсилие, недоверие, обида, гняв и др. Тогава у някои професионалисти предимно из средите на този тип професии може да се развие синдромът. В повечето литературни източници той се описва като „индивидуално преживяване в контекста на работата” и съвкупност от следните три признака:
1. Чувство на емоционално изтощение, безразличие, изчерпване, хронична умора. При учителите то се изразява в усещането, че не можеш повече да „даваш” от себе си на учениците, че си преситен от непрекъснатото вживяване в решаването на чуждите проблеми и болки.
2. Дехуманизация – проявяване на негативно отношение към зависимите хора (клиенти, ученици, пациенти, колеги), което може да достигне до цинизъм. В училищната среда този аспект може да се прояви, когато учител смята, че единствено ученикът е причина за затрудненията в ученето (неговият мързел, незаинтересованост и т.н.) и двойките, както и подигравателното отношение, са напълно заслужено наказание.
3. Негативно себевъзприемане в професионален аспект – чувство, че не се справяш вече така успешно, че не си добър в работата си, че се проваляш. Човек престава да вижда положителните резултати, които е постигнал, и акцентира само на неуспехите.
 Синдромът се разглежда и като един от новоописаните в психологическата литература защитни механизми на личността, който предупреждава, сигнализира за настъпващи проблеми и в този смисъл помага да се съхранят психическото и физическото здраве. Той дава възможност на професионалиста да изразходва енергийните си ресурси икономично и дозирано. Синдромът има силно изразена емоционална окраска, но има и други компоненти – когнитивни, физиологични, поведенчески. Когнитивните прояви са свързани с отчужденост от професионалните проблеми, апатия, почти липса на нови идеи за сметка на рутинно изпълняване на задълженията, негативна промяна в отношението към зависимите хора (а понякога и към началниците и колегите), свръхкритичност и др. Физиологичните прояви се изразяват най-често в лесна уморяемост, по-често боледуване, намален имунитет на организма, промени в апетита и съответно в теглото, безсъние и др. Поведенческите промени се проявяват обикновено в намалена работоспособност и ефективност, чести отсъствия от работа, склонност към крайни форми на поведение - рязко отдръпване, вечно недоволство, рисково поведение – прекомерна употреба на алкохол, агресивност.
    Стадии на емоционалното „изгаряне”
 В специализираната литература съществуват няколко теории, описващи различен брой стадии в протичането на процеса. Независимо от броя на фазите описаните признаци са доста близки по съдържание. Тяхното представяне е полезно, тъй като биха послужили както за ориентири за диагностика и самодиагностика, така и за предприемане на мерки за стопиране на по-нататъшното развитие. Според Гринберг това е петстепенен прогресиращ процес със следните стадии:
1. „Меден месец” – човек навлиза с ентусиазъм и високи очаквания в работата си и влага много енергия и желание в нея.
2. Стагнация – поява на първите признаци на умора, апатия, „недостиг на гориво”. При високомотивираните хора тези признаци може и да не се проявят външно, тъй като те ще мобилизират вътрешните си ресурси и ще продължат да бъдат перфекционисти. При по-слабо мотивираните хора се забелязват видими признаци на загуба на интерес към работата, по-малко енергия, по-чести отсъствия и нарушения на трудовата дисциплина.
3. Хронична умора – изразява се както във физически признаци (безсъние, чести инфекциозни и други заболявания), така и в психологически прояви (раздразнителност, потиснатост, дори озлобяване към зависимите хора).
4. Кризис – човек ясно осъзнава, че очакванията му от професията не са се реализирали, не е можал да се справи, както е желал в началото, и няма сили и мотивация да работи „на пълни обороти”. Често се развиват хронични заболявания, които още повече намаляват работоспособността и удовлетвореността от труда.
5. Всички проблеми придобиват вече остра форма, като съществува реална опасност за физическото и психическото здраве на човек.
 Според специалистите развитието на синдрома би могло да бъде овладяно на всеки стадий. Също така цикълът може да се повтаря отново и отново. Това прави особено важен въпроса за навременното му разпознаване, както и разграничаването му от други сходни състояния – стрес, депресия и др. Бърнаут е тясно свързан със стреса, и то в помагащите професии, но „не е резултат от стреса сам по себе си, а от непреодоления социален стрес”. Той може да бъде описан като последен стадий в края на поредица от неуспешни опити за преодоляване на продължителен и силен социален стрес, свързан с работата. Редица изследвания показват сложна връзка между него и удовлетвореността от труда. Депресията може да бъде един от симптомите на бърнаут, но синдромът е свързан с професионалната дейност, а не изобщо с житейски проблеми.
Как да разпознаем в себе си и у колегите си симптомите на синдрома на емоционалното „изгаряне”?
1. Предупредителна фаза
а) Прекомерно участие:
– повишена активност;
– отказ от дейности, които не са свързани с работата;
– ограничаване на социалните контакти.
б) Изтощение:
– чувство на умора;
– безсъние;
– страх от нещастни случаи.          
2. Ограничаване на собственото участие
а) По отношение на сътрудници:
– загуба на положителното възприемане на колегите;
– преход от помагане към надзор и контрол;
– приписване на вината за собствените неуспехи на другите;
– доминиране на стереотипите в поведението към сътрудниците, а към клиентите – нехуманно отношение.
б) По отношение на другите хора:
– липса на емпатия;
– безразличие;
– цинични оценки.
в) По отношение на професионалната дейност:
– нежелание да се изпълняват професионалните задължения;
– изкуствени прекъсвания на работата, закъснения, ранно напускане;
– акцент върху материалната страна и същевременно неудовлетвореност от труда.
г) Нарастване на изискванията:
– загуба на идеали, концентрация върху собствените потребности;
– чувството, че си използван;
– завист.
3. Емоционални реакции
а) Депресия:
– постоянно чувство на вина, понижена себеоценка;
– неоснователни страхове, лабилност на настроението, апатия.
б) Агресия:
– защитни нагласи, обвиняване на другите, непризнаване на собствената вина;
– липса на толерантност и компромис;
– подозрителност, конфликти с околните.
4. Фаза на деструктивно поведение
а) Интелектуална сфера:
– понижена концентрация на вниманието, невъзможност за изпълняване на сложни задачи;
– ригидност на мисленето, липса на въображение.
б) Мотивационна сфера:
– липса на собствена инициатива;
– понижена ефективност на дейността;
– изпълняване на задачи по строги инструкции.
в) Емоционално-социална сфера:
– безразличие, избягване на неформални контакти;
– безучастно отношение към живота на другите или прекалена привързаност към конкретни лица;
– избягване на всичко, свързано с работата;
– самодостатъчност, самотност, липса на хоби, скука.
5. Психосоматични реакции и понижаване на имунитета:
– неспособност за релаксация в свободното време;
– безсъние, сексуални разтройства;
– повишено кръвно налягане, тахикардия, главоболие;
– разстройства в храносмилателната система,
– зависимости от никотин, кофеин, алкохол.
6. Разочарование и отрицателна нагласа към живота:
– чувство за безпомощност и безсмислие на живота;
– екзистенциално отчаяние.
    Кога сме застрашени от синдрома на емоционалното „изгаряне”? Кои условия благоприятстват появата и развитието му?
 Като цяло учителската професия е рискова за прояви на хроничен стрес, бърнаут и др. нервно-психически заболявания. И все пак не всички учители са обхванати от тях, което показва, че има личностна предразположеност, както и наличие на комплекс от други условия, които благоприятстват появата им. Редица изследвания сочат, че както определени личностни и индивидуални особености, така и фактори на работната среда могат да способстват за развитието на синдрома:
  •   Индивидуални и личностни особености
    Трудов стаж. Интересното е, че докато в чужди изследвания синдромът се проявява през първите години от навлизането в професията, то у нас той е свързан с по-продължителния трудов стаж. Този факт е показателен за трайната тенденция от стресови въздействия в българската училищна действителност, което прави много по-трудна работата по преодоляването на синдрома.
   Пол. При жените, които са доминиращи в учителската професия, бърнаут се проявява предимно като емоционално изтощение, докато при мъжете на преден план излизат дехуманизацията и отчуждението. За разлика от други комуникативни професии при учителската като цяло се запазва ангажираността с проблемите на зависимите хора (учениците). Това показва, че въпреки огромното напрежение и стрес учителската професия не загубва същностните си характеристики.
   Образователно равнище. Някои изследвания сочат, че по-високото образователно равнище е свързано с по-високи стойности по скалите на бърнаут. Тази връзка обаче е по-сложна, тъй като обикновено именно професионалистите с по-високо образование изпълняват и по-отговорни функции, свързани с повече напрежение и стрес.
  • Личностни характеристики: 
 Фрайденберг характеризира хората, поддаващи се на „изгаряне”, като склонни към съчувствие, меки, хуманни, лесно поддаващи се на влияние, идеалисти и заедно с това – неустойчиви, интровертни, фанатични. Други автори  също посочват сходни личностни особености, които се оказват предразполагащи за появата на бърнаут: повишена тревожност, интровертност, идеализъм, свръхентусиазъм, работохолизъм, свръхмотивираност и амбициозност, високи очаквания, перфекционизъм в професията и др. Характерно за хората, които са засегнати по-често от синдрома, е, че те са били високомотивирани в началото, с чувство за призвание, мисия и лична отговорност, влагали са цялата си енергия и ентусиазъм със съзнанието, че помагат на другите. Затова обикновено се среща при учители, които са имали много високи очаквания от професията си, силно са се раздавали и вживявали в проблемите, което е изчерпало силите им и те са минали на „противоположния полюс” на емоциите.
 Различните учители имат специфичен отговор на стресорите в учителската професия, по различен начин се справят с тях в ежедневието си. Ако учителят има външна локализация на контрола, т.е. смята, че не може да влияе на събитията от живота си, и стилът му на справяне (coping) и решаване на проблеми е пасивен, то вероятността от появата на бърнаут е по-голяма. Особено неблагоприятно е съчетаването на някои от горепосочените фактори у един учител – например емоционална неустойчивост и импулсивност с неефективен стил на поведение (избягване, пасивност).
  •  Условия на работната среда
       В резултат на дългогодишни изследвания са изведени шест ключови области на работната среда, които благоприятстват развитието на бърнаут: трудовото натоварване, възможностите за контрол на изпълнението, възнаграждаването, общността, справедливостта и споделените ценности в организацията. В цял свят учителската професия е отнасяна към стресогенните професии. Силните катаклизми в българското общество през последните две десетилетия допълнително рефлектират и в нея, тъй като учителят е професионално свързан с всички прослойки на обществото чрез своите ученици.
 Кои от особеностите на учителската професия, свързани и с работната среда, са благоприятни за появата на синдрома:
– интензивното общуване с деца и млади хора, което е и източник на професионално удовлетворение, но и причина за емоционално „пресищане”;
– нереалистично високите очаквания на обществото, че учителят ще реши основните проблеми на образователната система, семейната среда и т.н.;
– неясните критерии за успешност, ефективност на учителския труд;
– чувството за несправедливост  в училищната среда – в заплащане, оценка  и признание на труда, разпределяне на задълженията и др.;
– необходимостта да се взимат бързи и отговорни решения в множество динамични педагогически ситуации;
– на равнище училищно ръководство – потискане желанието за промени, иновации, професионално израстване; чувството, че нямаш подкрепа от колеги, ръководство, родители и др.
Несъответствието между индивидуалните и личностни особености на професионалиста (учителя) и факторите на работната среда се смята от специалистите по проблема за определящо и увеличава вероятността от развиване на бърнаут.  
   Последствията... 
 Негативните последици както за личността на учителя, така и за учениците и организацията като цяло, едва ли имат точен икономически еквивалент. Тяхното изражение е по-скоро в сферата на психологическите, социалните и физическите измерения на човешкото здраве и човешките взаимоотношения, както и в чувството ни за щастие, удовлетвореност от труда и професионална ефективност.
  • Влошено физическо и психическо здраве на учителя;
  • Влиянието върху близкото обкръжение (колеги, ученици, родители, семейство, приятели) може да бъде също твърде силно и неблагоприятно. За всички е доста трудно да общуват и работят пълноценно с учител, преживяващ бърнаут. Обикновено се стига до влошаване на качеството на професионалните и личните взаимоотношения, което още повече кара човека да се чувства „не на мястото си”. Изследвания сочат, че бърнаут е в известен смисъл заразителен – по-точно, ако в организацията има учител, който го преживява, това неминуемо се отразява и на колегите му. Поради по-лесната си внушаемост жените са по-склонни от мъжете да пренасят чужди симптоми върху себе си. Като се има предвид, че учителят работи с деца и младежи в процес на интензивно съзряване и неукрепнала психика, последствията и за двете страни могат да бъдат доста тежки. Български изследвания категорично показват зависимостта между психичното здраве на учителите и тревожността и депресивните състояния на учениците.
  • Влошено качество на педагогическата дейност, което най-често се изразява в: отсъствия от работа, смяна (или силно желание за смяна) на работата, формално изпълняване на задълженията, липса на творчество и др. Всички те неизбежно рефлектират върху цялостната ефективност на училищната общност.
 Последиците от синдрома на емоционалното „изгаряне” в учителската професия и за отделния учител, и за организацията като цяло показват сериозността на проблема. В следващ брой на списанието ще бъдат разгледани някои възможности за превенция и справяне, които, надявам се, биха помогнали в това отношение.

Автор: доц. д-р Снежана Янакиева, СУ „Св. Климент Охридски” - Департамент за информация и усъвършенстване на учители, София

Thursday, 10 December 2015

Приета е нова наредба за учебния план

Наредбата е в сила от 04.12.2015 г.
В Държавен вестник, бр. 94 от 04.12.2015 г. е обнародвана Наредба № 4 от 30.11.2015 г. за учебния план. С наредбата се определя държавния образователен стандарт за учебния план. Учебния план разпределя учебното време между учебните предмети или модули или дейности за придобиване на училищната подготовка. Структурата на учебния план обхваща три групи учебни часове, разпределени по раздели: раздел А – задължителни учебни часове; раздел Б – избираеми учебни часове и раздел В – факултативни учебни часове.
Според наредбата в задължителните учебни часове ще се осъществява обучение за придобиване на общообразователна подготовка в съответствие с държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка чрез учебните предмети, предвидени за изучаване в съответния клас, а в паралелките за професионална подготовка – и обща професионална подготовка в съответствие с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия.
В избираемите учебни часове на учебния план може да се осъществява обучение за придобиване на профилирана подготовка; отраслова и специфична професионална подготовка; разширена подготовка по общообразователни учебни предмети; разширена подготовка по учебни предмети/ модули; специализирана подготовка; подготовка по учебния предмет на чужд език, различен от посочените в ДОС за общообразователна подготовка и в ДОС за профилирана подготовка; подготовка по учебните предмети майчин език, хореография и религия; подготовка по учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството, управлението на личните финанси и програмирането, защита на родината, населението и околната среда.
Във факултативните учебни часове ще се придобива допълнителна подготовка чрез обучение по предмети,  модули и/или дейности, които училището може да предложи и отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.
Учебните планове, утвърдени при условията и реда на новата наредба, влизат в сила за учениците, които през учебната 2016 – 2017 година постъпват в I и V клас, учениците, които през учебната 2017 – 2018 година, учебната 2018 – 2019 година и учебната 2019 – 2020 година, постъпват в I, в V и в VIII клас, като и учениците, които през учебната 2020 – 2021 година постъпват в VIII клас.
През изброените учебни години, учениците извън посочените  по-горе, се обучават и завършват обучението си в съответния етап по учебни планове, утвърдени въз основа на отменената Наредба № 6 от 2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование и по реда на Закона за народната просвета, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и подзаконовите актове за прилагането им.



Wednesday, 9 December 2015

ПО ПИЛОТЕН ПРОЕКТ НА МОН ЗАПОЧНА ОБУЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИ ПО УЧЕБНИ ПРЕДМЕТИ ОТ РИО ЗА РАБОТА С ЕЛЕКТРОННО СЪДЪРЖАНИЕ








В Учебния център на МОН започна обучение на експерти от регионалните инспекторати по образованието (РИО) за работа с електронно съдържание в изпълнение на Плана за реализация на Стратегията за ефективно внедряване на ИКТ в образованието и науката (2014-2020 г.), Фаза 1: е-обучение - 2015­2017.
„Обединихме се около идеята, че нашите деца имат право на най-доброто, което можем да им дадем, че трябва най-после да започнем да внедряваме електронното образование с реални стъпки в българското училище“, обърна се към експертите г-н Роберто Джераси, съветник на министъра на образованието и науката. Той разказа за етапите, през които е преминала началната фаза по стартирането на пилотния проект с усилията на ръководителя на проекта г-н Еял Натан и с г-н Виктор Атанасов, директор на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН. Решихме, че Министерството на образованието и науката не може да си позволи да насочва финансови средства, без да знаем как ще реагира системата. Има опит в Южна Корея, има опит в Турция и в други европейски държави, в които се направи масово внедряване на таблет, но всички тези държави отчетоха, че системата не беше готова да ги възприеме и да ги използва ефективно, коментира по темата г-н Джераси и добави, че така се е стигнало до идеята за пилотни училища, в които да се тества системата. 40 училища с над 600 ученици ще бъдат покрити с пилотни паралелки от V до VII клас, които разполагат с качествена интернет връзка. След съответни тествания екипът на проекта решава да осигури за целта миникомпютри (лаптоп), рутери и всичко, което е необходимо за затваряне на цикъла с хардуера. Осъществена е опознавателна среща с 27 издателства, като с готовност за включване се оказват 6, които вече пет-шест години работят по създаване на електронно съдържание по учебни предмети. „Целта ни е да оценим дали тези технологии повишават интереса на децата, дали учебният час минава по-интересно, по-забавно, подобряват ли комуникацията на децата с преподавателите, подготовката на домашното“, обясни амбицията на включените в управлението на проекта експерти г-н Джераси и като обеща да е на разположение за въпроси, добави: „Бъдете наши посланици към всяко училище, което да може да разчита на вашата компетентност и помощ!“
Г-н Еял Натан, съветник на министъра на образованието и науката, се обърна към присъстващите с думите: „До края на месец януари ще имаме национален портал. Идеята ни е да дадем възможност на всеки участник в системата да влиза и да получава безплатни материали от този портал.“ Като ръководител на проекта той уточни, че ще бъдат създадени до един милион и сто хиляди електронни адреса за всеки един ученик и учител в системата на образованието и чрез този уникален адрес всеки един от тях ще има достъп до националната образователна платформа. 
Участниците в обучението бяха поздравени и от г-жа Милка Коджабашиева, директор на дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ в МОН. Тя поясни, че обучението на експертите цели да се осигури добра методическа и организационна подкрепа съвместно с участващите издателства в обучението на учителите по места.
Чрез бъдещата единна електронна платформа на МОН ще бъде осигурен достъп на всички учители и ученици до електронно съдържание от различни доставчици (издатели, автори и пр.), при равни конкурентни условия, използващи различен софтуер за създаването и приложението на тези продукти.
Настоящото обучение на експерти от РИО има за цел да представи възможностите, които работата с електронно съдържание предоставя на учителите, като с това се очаква да се улесни по-нататъшният процес на работа и те да бъдат подготвени да наблюдават проекта и да оказват помощ на място на учителите, така че в края на проекта ще могат да се набележат силните и слабите страни, преимуществата и недостатъците на всички компоненти на процеса – от реалното състояние на техническото оборудване и софтуера, е-съдържанието до субективния фактор – учителя и ученика, респективно крайния резултат.

Thursday, 3 December 2015


предмет
общински
кръг
областен
кръг
национален
кръг

НАЧАЛНО
ОБРАЗОВАНИЕ
„Знам и мога”
за учениците от ІV клас

30.01.2016 г.20.02.2016 г.
9,00 часа
02.04.2016 г., гр. Враца,
9,00 часа

ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
до 17.01.2016 г.
20.02.2016г.
14,00 часа
15.04. – 17.04.2016 г.,
РИО – гр. Бургас, 8,00 часа

БЕЛ

до 17.01.2016 г.
21.02.2016 г.
9,00 часа
02.04.2016 г., гр. Враца,
9,00 часа
АНГЛИЙСКИ ЕЗИКдо 10.01.2016 г. 01.02.2016 г.
14,00 часа
12.03.2016 г., гр. Габрово, 10,00ч.
РУСКИ ЕЗИКдо
16.01.2016 г
13.02.2016 г.
9,00 часа
12.03.2016 г., гр. Бургас, 9,00 часа
МАТЕМАТИКАдо
02.01.2016г.
02.02.2016 г.
9,00 часа
15.04. – 18.04.2016 г., гр.София
9,00 ч.
ИНФОРМАТИКАдо
08.01.2016 г. 
 18.03.2016 г.
14,00 часа
 23.04. – 24.04.2016 г., гр. Хасково
ИНФ.
ТЕХНОЛОГИИ
до 08.01.2016г.
до
13.03.2016г
 14.05. – 15.05.2016 г., гр. Хисаря,обл. Пловдив
ФИЗИКА16.01.2016 г.
14,00 часа
14.02.2016 г.
14,00 часа
05.04. – 06.04. 2016 г.,
8,00 часа, гр. Ловеч
АСТРОНОМИЯдо 15.01.2016 г.
включително
 26.02.2016 г.
14,00 часа
 07.05. – 08.05.2016 г.,
8,00 часа, гр. Кюстендил
ХИМИЯ И ООСдо 24.01.2016 г.13.02.2016 г.
14,00 часа
19.03. – 20.03.2016 г., гр. Ямбол,
8,00 часа
БИОЛОГИЯ И ЗОдо 31.01.2016 г27.02.2016 г.
9,00 часа
07.04. – 08.04.2016 г., гр. Варна
9,00 часа
ФИЛОСОФИЯ
до 03.02.2016г.
 12.02.2016 г.
14,00 ч.
15.04. – 17.04.2016 г.,
РИО – гр. Бургас, 8,00 ч

Wednesday, 2 December 2015

ПОГЛЕД - Последната секира върху българския учител и образование

/Поглед.инфо/ Българското образование с огромна скорост се движи към своя окончателен колапс. Това е обществена система, която се регулира от държавата и която в крайна сметка се развива според политиките, т.е. капризите на управляващите държавата.
От правителството на Иван Костов насам непрекъснато се правят опити тя да бъде срината окончателно. И винаги предлозите са външно обвити от уж „благи намерения“ за разтоварване на учениците, за демократизиране на системата и пр. Главният удар бе направен върху качеството на образованието. Външните параметри, като години обучение, седмична натовареност на учениците и други, имат второстепенно място.
Качеството на образованието се срина чрез въвеждането от Иван Костов и неговото правителство на учебния план, при който рязко се намали обхвата на учебното съдържание по общообразователните учебни дисциплини и бе въведена измислицата за 1.5 учебни часа седмично по основните общообразователни предмети, прекомерното раздуване учебното време за избираемите учебни предмети, безсмисленото опростяване на учебното съдържание чрез държавните образователни изисквания, учебните програми и различното съдържание на десетките използвани учебници. Тази тенденция чрез учебния план и учебното съдържание да срива качеството на образованието продължава и при сегашното правителство чрез новоприетият закон и подготвеният нов учебен план.
Вторият удар върху качеството на средното образование е чрез понижаване на качеството на обучение и равнището на знания и умения на младите учители. Сега в голяма степен влизащите в университети студенти по педагогическите специалности имат ниско общо равнище на средното си образование и поради въведените и в университетите делегирани бюджети не могат да го компенсират, често пъти завършват и без педагогически знания и умения на университетско равнище. Тревогата от застаряването на учителите в българското училище е основателна, но предлаганите действия са неадекватни. Министър Танев изисква всички учители, навършили възраст и притежаващи необходимия осигурителен стаж, да бъдат пенсионирани в края на учебната година 2015/2016 г.. Става дума, по изчисленията на чиновниците в МОН, за около 5000 учители. Такъв подход стана възможен с наложената от Калфин и антисоциалното АБВ промяна на Кодекса на труда(ДВ, бр.54 от 2015 г.)с въведената нова точка 12 в ал.(1)на чл. 327 в сила от 17.07.2015 г., предвиждаща такава възможност да бъде пенсиониран от работодателя всeки „придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за пенсия“. Никой не казва какви обаче ще бъдат последствията от този административно-чиновнически подход. Да се опитаме да направим логичен анализ на възможните последствия.

Първият очакван резултат ще бъде статистически. Ще се подмлади състава на учителите. Това формално е добре. Ще има повече учители, които да са по-близки с децата и да могат да скачат и да играят с тях и дори да играят на компютърни игри. Ще се отворят нови работни места и макар и с малко ще се намали статистически безработицата сред лицата с висше образование. До тук добре.

Вторият резултат е, че ще бъде понижено качеството на обучение. Пенсионираните възрастни учители са от последните педагози, получили при социализма високо качество на педагогическата си подготовка и натрупали огромни умения чрез продължителния си педагогически стаж и работа с децата. По-голямата част от тези учители са в помощ и подкрепа за младите учители, които навлизат в професията без достатъчно качествена подготовка и практически без умения да работят с децата. Въпросът е кой и с какви качества ще подпомага младите учители. Принципът „блъскаме те в морето и ако не знаеш да плуваш, ще се удавиш“ ще отврати от учителската професия млади учители, но ще нанесе и непоправими щети върху качеството на обучението на учениците. Никой учител не е вечен и в определен момент ще напусне учителската работа. Въпросът е тези от възрастните учители, които нямат здравословни проблеми и могат успешно да работят, дали да напуснат училищата. Това трябва да става не по измислени чиновническо-статистически правила, а плавно и постепенно, така че да няма трусове в качеството на обучение в системата.

Третият резултат ще бъде развързване на ръцете на директорите на училищата да се освобождават предсрочно от авторитетни и способни учители. Така бе направено през септември в Немската гимназия в София с тенденциозно ранното освобождаване на най-авторитетния учител – Г. Димитров(марката Грегъри), който със своя личностен авторитет засенчваше неподходящата директорка. И това доведе до голямо напрежение сред настоящи ученици, бивши ученици и родители. С това указание на министър Танев до директорите на РИО на МОН и на училищата се дава възможност на директорите на училищата да използват възможностите за ранно пенсиониране по чл. 69б на Кодекса за социално осигуряване с три години по-рано от общоприетата възраст за пенсиониране на трета категория труд. Тази възможност вероятно ще доведе до допълнително значимо увеличаване на бройката на пенсионираните качествени и опитни учители и тя може да достигне за една година не по-малко от 3000-4000 души. Ако към цифрата на министър Танев(към 15.09.2015 г) от 5000 учители прибавим и тези, които ранно ще бъдат пенсионирани от капризите на директорите и тези, които до 15 юни 2016 г. допълнително придобиват право на пенсия, експертно преценени като около 2000 души, става дума за кампанийно пенсиониране на около 10 000 учители, при общо около 50 000 работещи учители, т.е. всеки пети учител. А това си е по същество кампания за махане предсрочно от училище на предимно способни и авторитетни опитни учители.

Четвъртият резултат ще бъде рязкото финансово натоварване на системата на образованието и на пенсионната система. Тези около 10 000 учители, преобладаващата част са с трудов стаж от 10 последни години при един и същи работодател. Ако приемем, че това са 7000 души то само за 10 –те заплати обезщетение ще са необходими между 40 и 50 млн. лева допълнително. В същото време големият брой ранно пенсионирани учители съществено ще намалят средствата в Учителски пенсионен фонд(УПФ)и това ще намали възможността за допълнителни пенсионни плащания на пенсионираните учители срещу осигуровките, които са удържани за този фонд. Но може да има и друг казус. Тези, които ще бъдат пенсионирани, ако всички си подадат молбите за пенсиониране с предизвестие на 30 април 2016 г, на 30 май трябва да бъдат освободени поради пенсиониране, преди да приключи учебната година. Те ще имат финансов интерес, тъй като училището ще трябва да има плати и пълния размер на неползваната за лятото отпуска и по същество ще ползват и размера на заплатата, изплащан като отпуска, но и новото плащане - пенсията. А това отново ще натовари училищния бюджет.

Петият резултат е антисоциален за учителите, които ще бъдат прибързано пенсионирани. Тези учители ако работят още една година т.е. бъдат пенсионирани след 1.01.2017 г. ще се пенсионират при доста по-изгодни условия. Това е така понеже при определяне на пенсията ще имат повече стаж, но след 1 януари 2017 г. се увеличава тежестта на всяка година трудов стаж от 1.1 вероятно на 1.2 коефициент. Това означава, че учител с 40 години трудов стаж при пенсионирането си вместо при коефициент 1.1 да има 44 години, те ще станат 48, а това значимо ще се отрази на размера на получаваната пенсия. Явно целта на Калфин и Танев е да се осигурят по-ниски пенсии за учителите.

Тази правителствена акция е целево насочена и подготвена, а не е случаен резултат от недомислени законови разпоредби. Съвсем не е случайно, че разпоредбата на т.12 (ал(1)на чл.327 влиза в сила от 17.07.2015 г. Да припомним, че на 15.07. завършват занятията на учениците до осми клас включително, а на 30 юни и на девети, десети и единадесети класове. И не случайно промяната на въвеждането на увеличението на коефициента за една прослужена година се увеличава от 1 януари 2017 г.. И тази пъклена акция срещу българското учителство бе въведена и направлявана от уж „социалния“ Ивайло Калфин. Новите указания на министър Танев са като на лъжливото овчарче. Той ту говореше, че ще се увеличат със 70 лева заплатите на учителите, ама май се оказа не съвсем вярно. Ту той твърди, че образованието е правителствен приоритет, но делът от БВП на средствата за образование се намаляват. Ту е загрижен за образованието, но защитава учебен план, който ще доведе до значително понижаване на качеството на българското общо образование. Дали целево действа срещу качеството на българското образование или е умело подведен от Калфин, няма пряко значение за оценката на министър Танев.
Резултатът е ясен – провеждане на политика за влошаване на качеството на българското образование и изхвърляне прибързано и кампанийно от системата на средното образование на последните остатъци от качествени учители. Секирата е високо вдигната. Очаква се ударът след седем месеца.