Правни,нормативни и др. документи


Работодателят може да увеличи заплатата по своя преценка

Една от новостите в измененията и допълненията в Кодекса на труда (КТ) е, че на работодателя е дадено правото сам, едностранно да увеличава трудовото възнаграждение. Възнаграждението е основен елемент на трудовото правоотношение. Работникът/служителят предоставя работната си сила възмездно, т.е. срещу възнаграждение. То се определя, т.е. договаря, с трудовия договор или със споразумението по чл.107 КТ при възникване на трудово правоотношение при избор или конкурс. Неговият размер може да се променя отново по пътя на договарянето и се реализира чрез допълнително споразумение към трудовия договор.

По начало едностранното изменение на трудовото правоотношение е недопустимо. В чл.118, ал.1 КТ се съдържа правилото, според което страните по трудовото правоотношение не могат едностранно да променят съдържанието на трудовото правоотношение, освен в предвидените от закона случай. Такива например са случаите, при които работодателят може да възлага друга работа при производствена необходимост, или при престой без съгласието на работника (чл.120 КТ), както и познатата на всички командировка (чл.121 КТ). С добавената в чл.118 КТ нова ал.3 е създадена още една законова възможност за работодателя да промени едностранно трудовото правоотношение.

Според тази нова алинея работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение.


Нуждата от тази промяна е спорна. И досега, когато даден работодател е искал да увеличи възнаграждението, той е имал възможност да го направи макар и формално да е било нужно да се премине през допълнително споразумение към трудовия договор. Едва ли практиката познава случаи, при които работник/служител би отказал да подпише допълнително споразумение с което се увеличава трудовото му възнаграждение.

Можем да предполагаме, че това право за работодателя ще се използва за облегчаване на отношенията между страните. И когато това е възможно без преговори и подготовка на допълнително споразумение към трудовия договор, размерът на възнаграждението да бъде увеличен едностранно от работодателя. По негова лична преценка и негова инициатива. Работодателят обаче не може едностранно да определи трудовото възнаграждение при сключване на трудовия договор, а само да увеличи неговия размер.

Текстът не дава възможност на работодателя да намалява вече договорено възнаграждение. Не може да се намалява и възнаграждение, чийто размер е бил увеличен едностранно от работодателя в предходно време.

Макар и да не е записано изрично, това право на работодателя следва да се реализира в писмена форма. Защото поначало трудовите правоотношения имат формален характер, а в случая става дума и за възнаграждение. Нормално е да предположим, че в заповедта или нареждането освен името на работника/служителя ще се посочат размерът на увеличението, моментът, от който то се въвежда и длъжностните лица, на които следва да се връчи с оглед изпълнението. Писменият акт, с който е увеличено възнаграждението, следва да бъде връчен на съответния работник/служител. Другата възможност е лицето да бъде запознато срещу подпис. И в двата случая актът трябва да се приложи в трудовото му досие.

 

Оспорване на конкурс за назначаване на учители в средното образование

След задълбочено проучване на нормативната база и съдебната практика относно понятието „учител”, неговия статут, характера на правоотношението между учител и училище, възникване и прекратяване на това правоотношение, изразяваме следното становище:
Длъжността „учител” може да се заема само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.
Сега действащият Закон за народната просвета не определя изрично статута на учителя, нито съдържа разпоредба, определяща длъжностите, заемани от лицата по чл. 40, ал. 1 като „държавна служба”. Изрично разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за народната просвета постановява, че възникването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение с учител става по реда, определен в Кодекса на труда. При заемането на съответните длъжности в системата на народната просвета със съответните лица се установяват не служебни правоотношения по смисъла на Закона за държавния служител, а трудовоправни такива, регламентирани в Кодекса на труда.
Приема се в съдебната практика, че по отношение на учител, макар да осъществява служба в интерес на обществото в училища, субсидирани от държавния бюджет, не може да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител. По смисъла на тази правна  норма държавни служители са лицата, които получават своя статут пряко от ЗДСл или от други специални закони, но при съблюдаване на общите изисквания на ЗДСл. Тези общи изисквания могат да бъдат сведени до следното: заеманата длъжност да бъде длъжност в администрацията, да е платена, да се заема въз основа на административен акт за назначаване, създаващ служебно правоотношение, което съответно на конкретната длъжност в администрацията включва в служебните функции, които обхваща, властнически правомощия, и да е определена за заемане от държавен служител.
Посочените аргументи налагат да се приеме, че учител постъпва на работа само след като е сключен трудов договор с училището-работодател.
Според разпоредбите, поместени в Глава V „Възникване и изменение на трудовото правоотношение” в КТ, правно основание за възникване на трудово правоотношение могат да бъдат трудов договор, избор и конкурс. Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав, а разпоредбата на чл. 89 КТ постановява, че конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор. Нито в Закона за народната просвета, нито в акт на Министерски съвет, не се съдържа правна норма, задължаваща длъжността „учител” да се заема въз основа на избор, поради което следва да се приеме, че трудово правоотношение с учител може да възникне от конкурс или направо от трудов договор.
Конкурсните длъжности се определят в закон, в акт на Министерски съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Конкурс може да бъде обявен, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. Към настоящия момент нито Закона за народната просвета, нито в Правилника за прилагането му, нито в акт на Министерски съвет се съдържат правни норми, обявяващи длъжността „учител” за заемане въз основа на конкурс.
С оглед горното училището-работодател разполага с правна възможност да обяви свободната длъжност за учител за заемане въз основа на конкурс, без да е обвързано от задължението да обяви такъв конкурс. Според чл. 125а, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета учителските и възпитателските длъжности се заемат по трудово правоотношение с детската градина, училището или обслужващото звено. Само когато обявеното свободно работно място е за заемане на длъжността „главен учител” или „главен възпитател” и кандидатите, отговарящи на изискванията за заемането им, са повече от един,   директорът извършва подбор по предварително обявени критерии.
Следва да се има предвид, че когато длъжността не е обявена за заемане въз основа на конкурс, извършеното от работодателя събеседване не може да се приеме за провеждане на конкурс (Решение 2741-2003-ІІІ ГО ВКС). Приема се, че работодателят има право да използва различни способи, за да подбере най-подходящите работници и служители – подбор по документи, чрез събеседване и др.
При положение обаче, че училището-работодател е обявило свободната длъжност за „учител” за заемане въз основа на конкурс, същият е обвързан от решението си, тъй като според разпоредбата на чл. 90, ал. 3 КТ длъжностите, определени за конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. Тази норма задължава училището-работодател да проведе конкурсната процедура по начина и реда, указани в разпоредбите на чл. 89 и следващите КТ. Обявяването на определени длъжности за заемане само чрез конкурс може да се открие в предишна заповед на директора на училището, с която е одобрил списък на длъжностите, заемани чрез конкурс, или в настояща заповед, касаеща конкретния оспорван конкурс.
Фактическият състав на възникване на трудово правоотношение от законосъобразно проведен конкурс включва: обявяването на конкурса; допускане на участниците до конкурс; класиране на кандидати от конкурсна комисия; обявяване на резултатите от класиране чрез изпращане на съобщение до всеки участник в конкурса. Само след изпълнение на всички тези условия може да се сключи трудов договор с лицето, класирано на първо място.
Конкурсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат, като обявлението задължително съдържа: наименование на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността, начина на провеждане на конкурса, необходимите документи, място и срок за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец. Характеристиките на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.
Конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. Конкурсната комисия  провежда конкурса по предварително обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемане на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. След приключване на конкурса, комисията съставя протокол за резултатите, които съобщава на участниците в 3-дневен срок от провеждането му.
Трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата.
Незаконосъобразно проведеният конкурс опорочава фактическия състав, от който възниква трудовото правоотношение с избрания кандидат, даващо основание същото да бъде обявено за недействително по реда на чл. 74  във връзка с чл. 76 КТ, според който текст правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение, каквито са изборът и конкурсът.
Съдебната практика обаче е предпазлива по отношение на исковете, предявени по този ред, доколкото участник в конкурс, засегнат от незаконосъобразното му провеждане, в петитума на исковата молба формулира искане за обявяване недействителност на чуждо правоотношение, в което ищецът не е страна.  Становище за недопустимост на иск за оспорване на чуждо трудово правоотношение, възникнало порочно и нарушаващо императивни правни норми, следва да се приеме за неправилно. Недопускането на разглеждане на такъв иск би означавало да бъдат търпени в правния мир закононарушения, вместо да бъдат изправяни от съда.
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или го заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава ХVІІІ „Трудови спорове” – изрично ал. 2 на чл. 74 КТ.
Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения според разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ. Доколкото от незаконосъобразно проведен конкурс възниква порочно трудово правоотношение, следва да се приеме, че искът по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 КТ се основава на порочно възникване на трудово правоотношение, породило трудов спор.
Посочените в чл. 74, ал. 1 и 2 КТ възможности произхождат от характера на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор. (Решение 1129-95-ІІІ ГО на ВС).
С оглед казаното следва да се приеме, че участник в незаконосъобразен конкурс е правно легитимиран да предяви иск за обявяване на трудовия договор за недействителен, макар трудовото правоотношение да е създадено между училището-работодател и друго лице.
Ако обаче към момента на предявяване на иска трудовото правоотношение, чиято недействителност се претендира, бъде прекратено, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като се приема, че е отпаднал интересът. Така и ВКС приема, че недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът отпадне или бъде отстранен (Решение 1549-2006 ІІІ ГО на ВКС).
Противоречието на конкурса със закона означава нарушаване на императивните правила за неговото провеждане. Това е основание за предявяване на иска по чл. 74, ал. 2 КТ пред съда в рамките на трудовия спор по реда на глава ХVІІІ „Трудови спорове” от КТ. Ако искът бъде уважен от съда, конкурсът се обявява за незаконен и се отменя, а трудовото правоотношение, създадено въз основа на него, престава да съществува, защото е отпаднало основанието за неговото възникване.
Приема се, че конкурсната комисия не действа като орган на изпълнителна власт, като административен орган, изразяващ властническо разпореждане. С дейността си по класиране на кандидатите комисията не засяга права или интереси на некласирания кандидат, тъй като не се създава задължение, произтичащо от отношение на власт и подчинение. Наличието на такова „засягане” по смисъла на чл. 120, ал. 2 К е необходимо условие за възникване на процесуален правен интерес от обжалване. След като дейността на комисията не е проява на властнически функции, то и отразените в протокола резултати по класиране не са индивидуални административни актове и не подлежат на оспорване по административен ред. Резултатите от класиране биха могли да имат значение при оспорване на законосъобразността на конкурса, ако комисията не е извършила преценка на професионалните качества на кандидата при предварително зададените критерии.
Системата на народната просвета осигурява образование според държавни образователни изисквания, отнасящи се и за учителската правоспособност и квалификация. По тази причина при преценяване на качествата на кандидат за учител се взема предвид и професионалната му квалификация. С параграф 1, т. 5 от ДР на Закона за професионално образование и обучение понятието „професионална квалификация” се определя като квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупност от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения, а „професионални компетенции” намира своето легално определение в т. 6 на параграф 1 от ДР на ЗПОО, според същите представляват качества на личността, формирани на основата на придобити знания и умения, които способстват за проявяване на инициатива, за работа в екип и за качествено упражняване на определена професия според държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия.
Начинът за повишаване на професионалната квалификация на учителите е регламентиран в Наредба № 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на образователно-квалификационни степени. Според чл. 2 повишаването на квалификацията е етап на непрекъсната подготовка, в който чрез различни форми на следдипломно обучение се подпомага пълноценната професионална реализация на педагогическите кадри. По-високото равнище на професионална компетентност е основа за придобиване на професионално-квалификационни степени, структурирани от пета до първа професионално-квалификационна степен, които се присъждат и удостоверяват от специализираните институти за повишаване квалификацията на учителите – ЦИУУ-София, ИПКУ-Варна и ИПКУ-Стара Загора. Изрично нормата на чл. 24, ал. 4 от посочената наредба предвижда запазване на правата, произтичащи от придобитата професионално-квалификационна степен при промяна на заеманата педагогическа длъжност.
С оглед посочените аргументи при провеждане на конкурс за учител, доколкото нормата на чл. 16, т. 12 ЗНП изисква съобразяване не само на учителската правоспособност, но и неговата квалификация, то следва да се приеме, че преценката на комисията относно професионалната квалификация на учителите съобразно посочените по-горе критерии е задължителна.
ИЗВОД:
При положение, че училището-работодател е обявило дадена длъжност за конкурсна, същата следва да бъде заета само при стриктно спазване на конкурсната процедура при съобразяване, както на общата уредба за провеждане на конкурс, регламентирана с КТ, така и на специалните нормативни актове, действащи в системата на народната просвета. Несъобразяването на процедурата води до правна възможност да се обяви по съдебен ред недействителността на трудовото правоотношение, възникнало при опорочена конкурсна процедура с класирания на първо място кандидат. Тази възможност е спорна в съдебната практика, доколкото се приема, че предявяване на иск за обявяване на действителност на чуждо правоотношение е недопустимо. Липсата обаче на друг път за защита според нас обосновава наличие на правен интерес от водене на такъв иск.
ЗАБЕЛЕЖКА:
В системата на народната просвета действа колективен трудов договор (КТД), сключен между една страна МОМН и, от друга, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България.
Според чл. 3 от КТД предмет на договора са трудови, осигуителни и социални отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и подзаконовите нормативни актове. Изрично чл. 5 разпорежда, че договореностите в КТД имат задължителен характер за работниците и служителите-членове на синдикални организации и за работодателите-членове на организациите на работодателите-страни по договора, както и за присъединилите се работници и служители по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.
По силата на чл. 9 от КТД при структурни промени Министерството предоставя на работодателите и синдикатите разчети на броя на оставащите без работа учители и възможностите за допълнителна квалификация с оглед пренасочването им в системата на народната просвета.
Тази правна възможност за пренасочване на учители в системата на народната просвета се предоставя на учители, членове на синдикалните организации – страни по колективния трудов договор, или присъединили се към договора учители по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.  В последната хипотеза конкурс не се обявява, поради което липсва предмет на оспорване.
Колективният трудов договор, посочен по-горе, е подписан на 29.06.2010 г. и е със срок на действие две години от тази дата, според чл. 68 КТД.

Според ДОС за статута и професионалното развитие на учителите длъжността "главен учител" може да се заема от учител с І или ІІ ПКС. След влизането на тази наредба в сила от 01.09.2016 год. отново ли ще се провеждат процедури за избор на главен учител?
Длъжността „главен учител“ се заема от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", професионална квалификация „учител“, не по-малко от задължителните 3 квалификационни кредита за последния период на атестиране, придобита втора или първа професионално-квалификационна степен и най-високата оценка („образцово изпълнение“) от последното атестиране.
Ако кандидатите за заемане на длъжността „главен учител“, отговарящи на изискванията за заемането ѝ, са повече от един, директорът извършва подбор по предварително обявени от него критерии.
Ако лицата, които в момента заемат длъжността „главен учител“ не отговарят на горепосочените изисквания според ДОС за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, който е качен на сайта на МОН за обществено обсъждане и предстои да бъде утвърден от министъра на образованието и науката, то на тях им се предоставя възможността до първото атестиране 2020/2021 г. да повишат своята квалификация до степен, позволяваща им да отговарят на изискването за заемането на длъжност „главен учител“. С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование от 01.08.2016 г., заварените на съответните длъжности педагогически специалисти, които не отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, запазват правата си докато заемат съответната длъжност, ако са отговаряли на действащите по време на възникване на трудовите им правоотношения изисквания.

http://zaplati.start.bg/article.php?aid=5542


Наредба № .... за оценяване на резултатите от обучението на учениците
http://www.mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=59


др. наредби http://www.mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=59

ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

http://www.navet.government.bg/bg/media/ZAKON-ZA-PREDUCHILISHTNOTO-I-UCHILISHTNOTO-OBRAZOVANIE.pdf






Държавни образователни стандарти


Утвърдени

Проекти



Задължителните изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование и условията и процесите за тяхното постигане са включени в държавните образователни стандарти (ДОС). Част от тях вече са в сила, други са готови във вид на проекти за обществено обсъждане, а трети са в процес на изработване. Представената по-долу информация е за основните положения на държавните образователни стандарти.
1. ДОС за предучилищното образование
Компетентностите, които трябва да се придобият в предучилищното образование, са по образователните направления: български език и литература, математика, околен свят, изобразително изкуство, музика, конструиране и технологии и физическа култура. Възможна е целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация на предучилищното образование, като процесът е подчинен на прилагане- то на програмна система. Детските градини може да прилагат иновативни и авторски програмни системи.
Проследяването на постиженията на детето се осъществя- ва от учителите на съответната група в началото и в края на учебното време. Детската градина/училището издава удостоверение за задължително предучилищно образование за децата от подготвителните групи. Удостоверението описва готовността за постъпване в първи клас. В него може да се отправят препоръки за насърчаване и мотивиране за участие на детето в допълнителни дейности и/или за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие.
2. ДОС за усвояването на българския книжовен език
В този стандарт са изискванията за усвояването на българския книжовен език в системата на образованието. Усвояването на езика се постига чрез овладяване и прилагане на компетентности, определени в:
  • ДОС за предучилищното образование по направление „Български език и литература“;
  • ДОС за общообразователната подготовка по учебния предмет български език и литература.
Изисква се спазване на книжовноезиковите норми в часовете по всички предмети и по различните образователни направления, в които обучението е на български език, при осигуряване на общата подкрепа за личностно развитие, както и при общуването на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с децата и учениците.
Този стандарт регламентира ред и условия за усвояване на български език от деца и ученици, за които българският език не е майчин. Става дума за следните групи:
  • децата и учениците от етническите малцинствени групи, които живеят в България;
  • децата на граждани на държави членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които работят в страната ни;
  • децата и учениците, търсещи или получили международна закрила у нас по реда на Закона за убежището и бежанците;
  • децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст – граждани на трети страни;
  • децата на българите в чужбина.
3. ДОС за учебния план
Учебният план разпределя времето между учебните предмети или модули или дейности. Часовете се делят на три групи: раздел А – задължителни; раздел Б – избираеми; раздел В – факултативни. За специалните училища за ученици със сензорни увреждания планът съдържа и раздел Г – за изучаване на специалните учебни предмети. В стандарта е определен и общият брой учебни часове от раздел А и раздел Б за една седмица във всеки от класовете, както и общи- ят брой учебни седмици за една учебна година.
В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на общообразователна подготовка в съответствие с държавния образователен стандарт за общо- образователна подготовка чрез учебните предмети, пред- видени за изучаване в съответния клас, а в паралелките за професионална подготовка – и обща професионална подготовка. В основната степен на образование предметите, изучавани в задължителните учебни часове, както и разпределението на учебното време между тях по класове и етапи са едни и същи за всички видове училища. В средната степен на образование в зависимост от вида на училището, формата на обучение и от това, дали чуждият език се изучава интензивно, разширено или не, в задължителните учебни часове може да не се изучават всички общообразователни учебни предмети или те да се изучават с различно разпределение на учебното време между тях по класове и етапи. Конкретните учебни предмети и тяхното разпределение по класове и етапи се определят с рамковите учебни планове.
В избираемите учебни часове на учебния план може да се осъществява обучение за придобиване на: профилирана подготовка; отраслова и специфична професионална подготовка; разширена подготовка по общообразователни учебни предмети, включени в раздел А; разширена подготовка по общообразователни учебни предмети, които не се изуча- ват в раздел А в съответния клас, но се изучават в процеса на училищно обучение; разширена професионална подготовка по учебни предмети/модули; специализирана подготовка; подготовка по учебния предмет на чужд език, различен от посочените в държавния образователен стандарт за общо- образователна подготовка и в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка; подготовка по учебния предмет майчин език; подготовка по учебния предмет хореография; подготовка по учебния предмет религия; подготовка по учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството, управлението на личните финанси и програмирането, защитата на родината, населението и околната среда, учебни предмети, които формират национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети. Във факултативните учебни часове се придобива допълнителна подготовка чрез обучение по предмети, модули и/или дейности, които училището може да предложи и отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им, и може да се извършва обучение по майчин език, религия, хореография и по чужд език, различен от посочените в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка и в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка. В спортните училища факултативните учебни часове се използват и за придобиване на специализирана подготовка. Броят на факултативните учебни часове във всеки от класовете е до 4 учебни часа седмично, а разпределението им между отделните предмети, модули и/или дейности се осъществява в училищния учебен план.
Рамковите учебни планове фиксират броя на учебните седмици по класове; наименованията на учебни предмети/ модули, включени в раздел А; годишния брой учебни часове за съответния клас, както и общия брой часове за съответния етап и степен, предвидени за изучаването на всеки от задължителните учебни предмети/модули, включени в раздел А; общия годишен брой на избираемите часове в раздел Б; максималния годишен брой на факултативните часове в раздел В.
Всяко училище изготвя свой план въз основа на избран рамков или типов учебен план, който отговаря на вида на образованието и на спецификите на обучението. Училищният учебен план се утвърждава за всяка учебна година за всяка паралелка с изключение на училищните учебни планове на иновативните училища, които може да се утвърждават и за всички класове от определен етап от степента на образование.
За училищните планове на отделни паралелки в дневна форма на обучение в иновативните училища се допуска различно от утвърденото в рамковите или типовите учебни планове разпределение на предмети между класовете при изпълнение на общия брой часове по съответните предмети за етапа.
Всяка година училището предлага списък с предмети за всеки един от класовете, от които учениците и техните родители/настойници посочват избраните в заявления в края на предходната учебна година или преди постъпването на ученика в училището.
Учебният план не може да се променя през учебната година.
Учениците имат право да се обучават във всички класове от степента на образование в определено училище по плана, с който са започнали в същото училище, освен ако друго не е предвидено в нормативен акт. Всеки има право да завърши определен клас по плана, по който е започнал. Прекъсналите обучението си продължават по план, който действа в учебната година, от която продължават да учат.
Индивидуален план се разработва за ученици в индивидуална форма на обучение, както и за тези със специални образователни потребности в дневна, вечерна, комбинира- на или дистанционна форма, както и в дуална система на обучение. Това важи и за учениците с изявени дарби, които се обучават в дистанционна или в комбинирана форма, или в дуална система.
4. ДОС за общообразователната подготовка
Стандартът определя, че общообразователната подготовка се осъществява чрез изучаването на учебните предмети: български език и литература – с два отделни компонента, български език и литература; чужд език – английски, френски, немски, руски, испански и италиански език; математика; компютърно моделиране; информатика; информационни технологии; човекът и обществото; история и цивилизации; география и икономика; философия; гражданско образова- ние; околен свят; човекът и природата; биология и здравно образование; физика и астрономия; химия и опазване на околната среда; музика; изобразително изкуство; технологии и предприемачество; физическо възпитание и спорт.
Общообразователната подготовка в хода на цялото училищно обучение обхваща следните групи ключови компетентности: в областта на българския език; умения за общуване на чужди езици; математическа и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; дигитална компетентност; умения за учене; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост; културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.
Стандартът за всеки предмет включва: степен и етап на образование; специфични цели на обучението по учебния предмет в съответния етап; области на компетентности, очаквани резултати (знания, умения и отношения) и връзката им с отделни ключови компетентности. Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език се разработват съгласно общите нива на компетентност, опре- делени от Общата европейска езикова рамка, съотнесени в тяхната последователност към всички етапи и степени на образование съобразно вида на училището и спецификата на обучението.
Всяка учебна програма съдържа кратко представяне на учебната програма; очаквани резултати в края на класа за постигане на ключовите компетентности, а за учебните програми за повече от един клас в иновативните училища – в края на класовете; учебно съдържание (теми, компетентности като очаквани резултати от обучението, нови понятия); препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината; специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците; дейности за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметни връзки.
Годишното тематично разпределение представлява дидактически план за работа на учителя със следната структура:
  • разпределение на темите, компетентностите като очаквани резултати и новите понятия според учебната програма по учебни седмици за всеки от учебните срокове;
  • контекст и дейности за всяка урочна единица; методи и форми на оценяване по теми и/или раздели.
Тематичното разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас, като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда. Разпределението се утвърждава от дирек- тора на училището преди началото на учебната година.
5. ДОС за профилираната подготовка
Този стандарт определя:
  • целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка;
  • профилиращите учебни предмети, профилите и съответните два задължителни профилиращи учебни предмета;
  • изискванията за резултатите от обучението по всеки задължителен модул от съответния профилиращ учебен предмет за придобиване на профилираната подготовка в края на средната степен на образование.
Подготовката се провежда чрез изучаване на профилиращите учебни предмети в съответния профил и е насочена към придобиване на специфични компетентности. Тя се осъществява в раздел Б (избираеми учебни часове) на учебния план, като общият брой часове за профилирана подготовка е най-малко 18 часа и най-много 20 часа седмично.
Профилът е съвкупност от три или четири профилиращи учебни предмета, два от които са задължителни, а останали- те се определят с училищните учебни планове. Профилиращите предмети в даден профил са едни и същи за ХI и за ХII клас. Всеки профилиращ предмет се състои от задължителни и избираеми модули. Задължителните модули се изучават с 4 учебни часа седмично, а избираемите модули - с не повече от 4 часа седмично.
Изискванията за резултатите от обучението по чужди езици се разработват съгласно общите нива на езикова компетентност, определени от Общата европейска езикова рамка, съотнесени в тяхната последователност съобразно профили- раната подготовка според прилагания учебен план.
В стандарта е регламентирана структурата на учебната програма за съответния задължителен модул, която трябва да съдържа кратко представяне на учебната програма, очаквани резултати, учебно съдържание, специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците, както и дейности за придобиване на ключовите компетентности и междупредметни връзки. Годишното тематично разпределение по предмет трябва да включва разпределение на темите, очакваните резултати от обучението и новите понятия според учебната програма по учебни седмици за всеки от учебните срокове, контекст и дейности за всяка урочна единица, както и методи и форми на оценяване по теми и/или раздели.
6. ДОС за приобщаващото образование
В този стандарт са заложени възможностите за обща и допълнителна подкрепа на деца и ученици с обучителни затруднения.
Общата подкрепа включва екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти; допълнителни модули за деца, които не владеят български език – за детските градини; допълнително обучение по учебни предмети; занимания по интереси; кариерно ориентиране на учениците; библиотечно-информационно обслужване; осигуряване на общежитие; поощряване с морални и материални награди; грижа за здравето, включително чрез събиране на пълна информация от родителя за здравословното състояние на детето и за медицински изследвания и консултации; дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение; ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения; логопедична работа.
Тук е описана ролята на ресурсния учител, който оказва индивидуална подкрепа в обучението в детската градина или в училището, както и на специалистите – логопед, психолог, помощник на учителя. Стандартът урежда подкрепата не само за деца със специални потребности, но и на деца с изявени дарби.
В стандарта са уредени и мерките за работа с деца при необходимост от превенция на тормоза и насилието за преодоляване на проблемното поведение. Като варианти за допълнителна подкрепа са визирани консултации, педагогическа и психологическа подкрепа от специалист, допълнително обучение в извънучебно време, включително в периода на ваканциите, участие в извънкласни и извънучилищни дейности, кариерно ориентиране и други дейности с оглед недопускане на нарушения, предотвратяване налагането на санкции и отпадането от училище.
7. ДОС за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование
Гражданското, здравното, екологичното и интеркултурно- то образование се осъществяват в училищното образование в различни форми. Интегрирано е в учебното съдържание на учебните предмети в рамките на общообразователната подготовка от І до ХІІ клас, като самостоятелен учебен предмет “гражданско образование” в общообразователната подготовка във втори гимназиален етап или като самостоятелни предмети в разширената подготовка на всички етапи на средното образование и/или в допълнителната подготовка. Възможно е да се преподава интегрирано в профилирана- та подготовка, в часа на класа, в дейностите по интереси, в извънкласни училищни, извънучилищни и междуучилищни дейности, както и при общата подкрепа за личностно развитие.
Директорите на образователните институции, с помощта на педагогическия и на Обществения съвет, разработват политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.
Институциите стимулират инициативността и участието на учениците във вземането на решения чрез подходящи за възрастта им включващи демократични училищни практики като:
  • училищен ученически парламент и/или други форми на ученическо представителство и самоуправление;
  • доброволчески дейности във и извън училище;
  • поддържане на училищни медии с активното участие на учениците (вестници, радио, списания, уебсайтове);
  • осигуряване на форми и места за изразяване на мнения и предложения по училищния живот от страна на учениците;
  • училищни кампании, подкрепящи здравето, толерантността, социалната чувствителност, правата на човека, опазването на околната среда и пр.;
  • празничен календар на етносите;
  • екологичен календар с международните дати, свързани с опазването на околната среда;
  • развиване на младежкото лидерство;
  • форми на посредничество, решаване на конфликти, превенция на агресията;
  • разработване на училищни проекти.
8. ДОС за оценяването на резултатите от обучението на учениците
Този стандарт урежда оценяването – процеса на училищното обучение и в края на отделните етапи и степени, вътрешното и външното оценяване, видовете изпитвания и изпити, реда и условията за организиране и провеждане на оценяването на резултатите на учениците, в т.ч. и на държавните зрелостни изпити.
Дефинирани са оценките – отличен, много добър, добър, среден, слаб.
Регламентирани са компонентите на националното външно оценяване в края на IV, VII и Х клас:
  • форматът;
  • учебните предмети, по които то се извършва;
  • условията и редът за организацията и провеждането му;
  • условията и редът за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, формиране на общия успех в дипломата за средно образование.
Регламентират се също:
  • условията и реда, по които се признават документи за завършени периоди на училищно обучение, степените на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави;
  • приравняването на оценките съобразно българската система за оценяване, при наличие на различие в системите за оценяване на резултатите от обучението;
  • признаването на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене;
  • полагането на изпити на лица, навършили 16 години, преминали обучение в курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап.
9. ДОС за информацията и документите
Стандартът урежда видовете документи в системата на предучилищното и училищното образование, изискванията към формата и съдържанието на всеки от тях, условията и реда за водене на информационни регистри, както и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация. Предмет на стандарта са още документите, които се създават, обработват и съхраняват в електронен вид.
Информацията и документите се отнасят за образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование, дейността на всяка образователна институция и за децата и учениците.
Нов момент са разпоредбите за организирането и воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, която се състои от електронни модули и интегрирани с тях регистри:
  • Модул „Институции“ и Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
  • Модул „Документи за дейността на институцията“ съдържа електронни раздели (документи);
  • Модул „Деца и ученици“ съдържа лични образователни дела на децата/учениците и Регистър на документите за завършено основно образование, средно образование и/ или придобита степен на професионална квалификация.
Съдържанието на документите се утвърждава от министъра на образованието и науката.
10. ДОС за институциите
С този стандарт са регламентира функционирането на детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена. Стандартът включва реда за откриване, преобразуване, промяна и закриване на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Тук са записани и условията и редът за определяне на националните училища и на иновативните училища. По този стандарт се извършва и разкриването и закриването на духовни училища.
Неспециализираните училища може да бъдат обявени за училища с национално значение.
Неспециализираните държавни, общински и частни училища, могат да бъдат определяни за иновативни училища. Като такива се приемат училищата, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна чрез въвеждане на иновативни практики, с която се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност. В училищните проекти за иновации се определят целите и идеите, свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците с изключение на тези, които внушават верски убеждения и тяхното практикуване.
11. ДОС за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие
В каталога на държавните образователни стандарти е предвидено с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и с министъра на младежта и спорта, министъра на културата и председателя на Националното сдружение на общините в Република България, да бъде приет стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
Субекти на правилата, създадени с наредбата, са трите основни вида институции в системата на предучилищното и училищното образование: детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие.
Материята обхваща условно три групи въпроси – физическата среда, библиотечното осигуряване и информационното осигуряване. Стандартът представлява многокомпонентна система от минимални и задължителни правила и норми към физическите елементи на образователната среда, така че да се създадат условия за ефективно протичане на образователния процес.
12. ДОС за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала
Държавният образователен стандарт определя:
  • изискванията към съдържанието, графичния дизайн, полиграфическото и електронното изпълнение на познавателните книжки, учебниците, учебните комплекти и учебните помагала;
  • условията и реда за оценяване и одобряване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти и на промените в тях, включително определянето на оценителите, за утвърждаване списъка на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, които може да се използват в системата на предучилищното и училищното образование.
Посочен е срокът за написването да не е по-малък от 12 месеца, което дава възможност за подготвяне на качествени проекти на учебници. Определено е, че оценяването на проектите се извършва от специалисти в съответната научна област; по дидактика или методика на обучението по учебния предмет, съответно по начална педагогика или по предучилищна педагогика; по учебния предмет, съответно по начална педагогика или по предучилищна педагогика; в областта на графичния дизайн; в областта на полиграфията.
За учебниците и учебните комплекти оценяването преминава и през втори етап – оценка на пригодността им за прилагане в училище, която се извършва във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет в съответния етап от степента на образование.
Министърът на образованието и науката одобрява проектите на познавателна книжка, които въз основа на оценяването са получили оценка, че съответстват на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, както и проектите на учебници или на учебни комплекти, които въз основа на оценяването са получили оценки, че съответстват на държавния образователен стандарт и са приложими в практиката.
За всяка учебна година министърът на образованието и науката утвърждава списък на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, които може да се ползват в системата на предучилищното и училищното образование.
13. ДОС за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
Този стандарт определя:
  • функциите и длъжностите в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и необходимата за заемането им професионална квалификация;
  • правомощията на директорите на държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование и правомощия на директора на частна детска градина и училище;
  • професионалните профили;
  • условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите в институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
  • условията и реда за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, професионално-квалификационните степени, условията и реда за придобиването им, както и системата от квалификационни кредити;
  • целите, функциите и съдържанието на професионалното портфолио;
  • условията и реда за кариерното развитие на педагогическите специалисти;
  • условията и реда за атестирането на педагогическите специалисти, в т.ч. критериите за атестирането, състава на атестационната комисия, реда за назначаването й и скалата за оценяване;
  • обстоятелствата, които се вписват в информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.
ДОС определя мястото и ролята на учителите, директорите и на другите педагогически специалисти за развитието и прилагането на държавната политика за повишаване качеството на образованието, за гарантиране на достъпа до образование, за създаването на необходимите условия за подкрепа и личностно развитие на всяко дете и ученик. Педагогическите специалисти са лица, които заемат длъжности в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и изпълняват функции, свързани с обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата за личностно развитие на децата и учениците и с управлението на институциите. Длъжности на педагогически специалисти се заемат от български граждани, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност.
Професионална квалификация „учител“ се придобива във висшите училища едновременно с обучението за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен и съответната й професионална квалификация или след дипломирането – в магистърска програма или специализация. Квалификацията се удостоверява с дипломата за висше образование или със свидетелство. Лицата, за които се организира и провежда практическа подготовка, и които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители. ДОС определя условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите.
Усъвършенстването на професионалната компетентност на педагогическите специалисти е процес на непрекъсната подготовка за повишаването на квалификацията в съответствие с професионалния им профил, което подпомага пълноценната им професионална реализация и кариерно развитие. Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си:
  • по програми за обучение от специализирани обслужващи звена, от висши училища и научни организации, както и от обучителни организации от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти;
  • в рамките на вътрешноинституционалната квалификация в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист.
Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват професионално-квалификационни степени. Те се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация „учител“. Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентностите при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието. Длъжностите в кариерното развитие на учителите, вкл. на ресурсните и на болничните учители и на възпитателите, са учител и възпитател, старши учител и старши възпитател, главен учител и главен възпитател.
Професионалният профил и постигнатите резултати в обучението на децата и учениците са основа за подпомагане на самооценката и за атестирането на педагогическите специалисти. Атестирането се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет. То става на два етапа – самооценка на атестираното лице и оценка от атестационната комисия в атестационна карта по образец за учител и възпитател, за директор, за заместник-директор, за другите педагогически специалисти. Професионалното портфолио подпомага самооценяването на педагогическия специалист и позволява в процеса на атестиране по-обективно да бъде оценено съответствието на дейността му с професионалния профил, с резултатите, постигнати от него и от децата и учениците, с които работи, както и със стратегията за развитие на детска- та градина или на училището.
Министърът на образованието и науката организира създаването и поддържането на информационен регистър на одобрените програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.
14. ДОС за управление на качеството в институциите
Като нов момент в Закона за предучилищното и училищното образование, свързан с управлението на качеството в детската градина и в училището, е въведено изискването за самооценяване (вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини). То се извършва ежегодно:
  • от комисия в детската градина или училището;
  • чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина или училището.
Областите, които подлежат на самооценяване, са:
  • управлението - ефективното разпределяне, използването и управлението на ресурсите за повишаване на качеството в институцията;
  • образователният процес, който включва обучение, възпитание и социализация;
  • взаимодействието на образователната институция с всички заинтересовани страни.
В процеса участват учениците, учителите, директорите, другите педагогически специалисти, както и родителите.
Етапите на самооценяване са подготовка, провеждане на самооценяването, обработване на информацията от проведеното самооценяване, анализиране на получените резултати, предлагане на мерки за подобрения в работата на институцията за повишаване на качеството на предоставяното образование.
Накрая се изготвя доклад от самооценяването.
15. ДОС за инспектирането
Инспектирането е процес на изготвяне на цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и определяне на насоките за подобряване
Експертната оценка се изготвя въз основа на систематизирана и анализирана информация относно спазването на държавните образователни стандарти. Целта е да бъдат идентифицирани силните страни и да бъдат определени аспектите, които се нуждаят от подобряване с цел повишаване на качеството на предоставяното образование.
Инспекцията включва взаимосвързани дейности:
  • набиране на информация за осъществяваните от детската градина или училището дейности по области, критерии и индикатори;
  • систематизиране и анализиране на информацията;
  • формиране на оценка за качеството на предоставяното образование;
  • определяне на насоки за подобряване на дейността на институцията.
Областите на инспектирането са дейността на педагогическите специалисти, управлението на детската градина и училището, подкрепата и сътрудничеството на нива училище/детска градина.
Инспектирането се осъществява от Национален инспекторат по образованието.
16. ДОС за финансирането на институциите
С този стандарт се уреждат условията и редът за предоставяне на средства от държавния бюджет за дейностите, които се изпълняват от институциите. Регламентират се също условията и редът за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на държавните и общинските училища и детски градини.
Финансирането включва четири стълба:
  • издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците;
  • подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие;
  • развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
  • изпълнение на национални програми за развитие на образованието.
Средствата от държавния бюджет се предоставят чрез бюджетите на първостепенните разпоредители на базата на стандарти за едно дете и един ученик, на допълващи стандарти и нормативи, определени от Министерския съвет.
С този стандарт се определят и изискванията за държавните и общинските училища за:
  • делене на паралелките на групи;
  • брой на учениците в група за задължително избираема и факултативна подготовка;
  • размер на допълнителното финансиране от първостепенния разпоредител с бюджет над средствата по стандарти за разрешените от него паралелки с брой на учениците под нормативно определения минимум.
Определят се също и изискванията, при които частните детски градини и частните училища, могат да се включат в системата на държавно финансиране и условията за преустановяване на държавното финансиране. Средствата от държавния бюджет, които могат да получават частните детски градини и училища, са за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците, за ученически стипендии, за закупуване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване и за училищната библиотека и за подкрепа за ученици с изявени дарби.
За дейностите, за които получават финансиране от държавата, частните детски градини и частните училища няма да събират такси. Също така те няма да могат да се финансират с приходи от дейностите срещу заплащане, както и с приходи, реализирани на друго основание. Средствата от държавния бюджет ще се предоставят чрез общините.
Условие за включване в системата на държавно финансиране е частните детски градини и частните училища да осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в т. ч. и с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на такси за допълнителните дейностите, предлагани от съответните частни детски градини и училища. Стандартът определя и реда и условията за приемането на учениците, които няма да заплащат такси за допълнителните дейности.
ДОС урежда и финансирането на центровете за личностно развитие и специализираните обслужващи звена в система- та на предучилищното и училищното образование, които не получават необходимите им средства за изпълнение на дейностите си на базата на стандарти за едно дете и един ученик и допълващи стандарти, определени от Министерския съвет.
Определят се и условията и редът за осигуряване на безплатно обучение по български език на пребиваващите в страната деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, независимо от тяхното гражданството, както и осигуряването при необходимост на допълнително обучение по български език на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците детските градини и училищата, които се обучават в детски градини и училища.
17. ДОС за нормирането и заплащането на труда
В този стандарт се регламентират нормите за преподавателска работа на педагогическите специалисти и редът и начинът за определяне на работните заплати на персонала в държавните и общински детски градини, училища и центровете за подкрепа за личностно развитие. Той запазва подхода при определяне натовареността на учителите и останалите педагогически специалисти, както и действащите до момента регламенти за заплащането на персонала в институциите от предучилищното и училищно образование.
Уредени са е съдържанието на нормите преподавателска работа за отделните педагогически длъжности и условията за разкриване на работни места за педагогически специалисти. Дадени са и условията, при които през учебната година се допуска промяна в индивидуалните норми за преподавателска работа.
Предложени са редът и начинът за определяне на работни заплати. Определени са минималните размери на работните заплати за учителите, възпитателите и другите педагогически специалисти съобразно въведените със Закона за предучилищното и училищното образование длъжности и степени. Уредени са видовете допълнителни трудови възнаграждения, както и условията и редът за определяне на диференцираното заплащане.
18. ДОС за организацията на дейностите в училищното образование
Този стандарт е съвкупност от изискванията за организация на дейностите на учебното и неучебното време, формите на обучение, утвърждаването на училищния, държавния и допълнителния план-прием, приемането и преместването на учители, както и на обучението по майчин език и култура на ученици, чиито родители са граждани на други държави членки на ЕС и работят в България.
Училищното обучение се осъществява в дневна или във вечерна форма, а при определени условия и в задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма и обучение чрез работа – дуална система.
Училищният план-прием определя за всяко училище за всяка предстояща учебна година:
  • броя на паралелките в I и V клас;
  • броя на учениците в паралелките в I и V клас съобразно стандарта за физическа среда и информационно и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа и стандарта за финансирането на институциите;
  • промяна на броя на паралелките в останалите класове и свободните места в тях;
  • класовете, за които се провежда целодневна организация на учебния ден.
Държавният план-прием определя броя на местата, на които се приемат ученици в V клас в профилирани гимназии с профил Математически или природни науки, както и броя на местата за неспециализираните училища в VIII клас в паралелките за професионална подготовка в професионалните и в профилираните гимназии и обединените училища и в средните училища.
Държавният план-прием определя за специализираните училища броя на местата, на които се приемат ученици в:
  • спортните училища – в V, в VІ, в VІІ или в VІІІ клас;
  • училищата по изкуствата – в І, в V и в VІІІ клас;
  • училищата по културата – в I, в V и в VIII клас.
Допълнителният държавен план-прием определя броя на местата, на които учениците, завършили първия гимназиален етап на средно образование от обединените училища, се приемат:
  • в профилираните гимназии и в професионалните гимназии;
  • в паралелките за профилирана подготовка или за професионална подготовка в средните училища;
  • в паралелките за профилирана подготовка в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка в профилираните гимназии.

НАРЕДБА № 5 ОТ 30 НОЕМВРИ  2015 Г. ЗА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОДГОТОВКА В сила от 08.12.2015г. Издадена от Министерството на образованието и науката Обн. ДВ.бр.95 от 8 Декември 2015г.

Общи положения Чл.1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка,както и: 1.структурата на учебните програми по общообразователните учебни предмети; 2.структурата на годишното тематично разпределение;

................

Раздел V. Годишно тематично разпределение 
Чл. 10.Годишното тематично разпределение представлява дидактически план за работа на учителя за практическото постигане на заложените в съответната учебна програма цели на обучението за постигане на очакваните резултати и за придобиване на общообразователната подготовка в съотвествие с предвиденото в учебния план.
 Чл.11. Годишното тематично разпределение има съществена роля за ритмичното разпределение на учебното съдържание по съответния учебен предмет за даден клас и за планиране на съответстващите учебни дейности,свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения,преговор,както и за гарантиране на изпълнението на учебната програма. Чл.12.Годишното тематично разпределение по учебен предмет има следната структура:
 1. разпределение на темите,компетентностите като очаквани резултати от обучението и новите понятия според учебната програма по учебни седмици за всеки от учебните срокове;
 2.контексти дейности за всяка урочна единица; 
3.методи и форми на оценяване по теми и/или  раздели. 
Чл.13. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас,като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
 Чл. 14. Годишното тематично разпределение на учителя за съответната учебна година и за съответния клас се утвърждава от директора на училището преди началото на учебната година. 
Чл.15. Годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране при възникнали обстоятелства от обективен характер и промените се осъществяват при условията и по реда на чл.13 и 14.
 Чл. 16. Годишното тематично разпределение подлежи на контрол от страна на директора на училището,на регионалното управление на образованието и на Министерството на образованието и науката.







Национален план за ....
Национални стратегии и планове за интеграция на деца и ученици със специални образователни потребности /СОП/
 АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2008-2015 Г.  НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008 – 2018 година
http://www.sou-paisiy.com/article_images/source/SOP_chast3_STRATEGIES.pdf

до 2008
http://www.oecd.org/edu/school/38614122.pdf 

Организация на интегрирано обучение
1. Интегрирано обучение – детето се приобщава към средата
Включващо образование – средата се променя/адаптира към детето
Подкрепяща среда – осигуряване на адаптирани технически средства, методи и похвати на преподаване и др. според дефицитите

2. Документи, определящи държавната политика по отношение на децата със СОП:
- Национален план за интегриране на деца и ученици със специални образователни потребности в системата на образованието;
- ЗНП;
- ППЗНП;
- Наредба № 1/ 23.01.2009 г. на МОН за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания;
- Наредба № 11 /28.03.2005 г. на МОН за приемане на ученици в държавни и в
общински училища;
- Наредба №3/15.04.2003 г. на МОН за системата на оценяване;
- Правилник за дейността на ресурсните центрове.
.........
След постъпването на ученик/дете със СОП в общообразователно училище/детска градина, съгласно чл.28, ал.6, чл.37, ал. 3 от ППЗНП, чл. 26, ал. 1 от Наредба  № 1/23.01.2009 г. на МОН в училищата и детските градини се сформират работни екипи (вътрешно-училищен екип - ВУЕ).
3. Диагностичният екип се състои от :
Председател - учител
на група/паралелка, в която се обучават интегрирано ученици със специални образователни потребности.
Членове: психолог, и/или педагогически съветник, учител – специален педагог, логопед.
Родителите или настойниците, както и други специалисти при необходимост.
4. ИНДИВИДУАЛНИ ПРОГРАМИ
-           -   Потенциални възможности и потребности на детето/ученика;
-           -  Цели и задачи;
-          -  Методи, средства и област на дейности;
-          - Критерии за определяне на напредъка на детето/ученика;
-          - Постигнати резултати;
-          - Предложения за промяна в програмата.
            ИОП включва конкретни задачи в рамките на учебните програми по един или повече учебни предмети от училищния учебен план.

5. На основание
Наредба 1/23.01.2009г. за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания 

и чл.28 ал.7;
чл.37, ал.5;
чл.111, ал. 8  от ППЗНП

6. Други
За ученици със специални образователни потребности, които не усвояват държавните образователни изисквания за учебно съдържание по обективни причини, екипът в училището разработва индивидуална образователна програма по един или повече учебни предмети от учебния план, по който работи училището за съответната учебна година.
Индивидуалната програма за обучение и развитие се изготвя за деца и ученици със специални образователни потребности и е съобразена с потребностите и потенциалните им  възможности.
Чл.6, ал.2 и ал.3 от Наредба №1 /23.01.2009г./

 7. Място на обучение
Интегрираното обучение и възпитание на децата и учениците със специални образователни потребности се осъществява съвместно с децата в групата в детската градина или с учениците в паралелката в училището с помощта на ресурсни учители и други специалисти от ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности.
С децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават и възпитават интегрирано, може да се осъществява и индивидуална, и групова работа в стая, оборудвана с технически средства и дидактически пособия, в кабинета на рехабилитатора и в логопедичния кабинет.

8. Координиране
Координирането на дейностите по индивидуалната образователна програма
на дете или ученик със специални образователни потребности се осъществява от 
ресурсния учител.

http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=0CAFE89024717E9B8C04157714B713E5?idM
9. Изменения в Наредба №1

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания (ДВ, бр. 11 от 2009 г.)


§ 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така:
„(1) Деца и ученици със специални образователни потребности са децата и учениците с образователни потребности, които може да възникнат при:
1. различни видове увреждания – сензорни, физически, умствени (умствена изостаналост), множество увреждания;
2. комуникативни нарушения;
3. специфични нарушения на способността за учене (дислексия, дисграфия, дискалкулия);
4. разстройства от аутистичния спектър;
5. емоционални и поведенчески разстройства.“

2. Създава се чл. 6а със следното съдържание:
„Чл. 6а. (1) Обучението на учениците със специални образователни потребности може да се осъществява и в комбинирана форма на обучение съобразно индивидуалното развитие на ученика, когато възможностите за обучение в дневна форма са изчерпани.
(2) Комбинираната форма на обучение е подходяща за ученици от аутистичния спектър, ученици с множество увреждания или друго състояние, което води до трудности в обучението при условията на дневна форма на обучение.
(3) Комбинирана форма на обучение се организира само за ученици със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, чиито родители/настойници са заявили това желание пред директора на съответното училище, и за които е изразено такова становище от екипа по чл. 37, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
(4) В 7-дневен срок след постъпване на заявлението от родителя/настойника за комбинирана форма на обучение директорът на училището издава заповед за създаване на екип по чл. 37, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета в разширен състав с участието и на допълнителни специалисти от съответния ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности според потребностите на ученика.
(5) Екипът по ал. 4 има за цел да установи необходимостта от организиране на комбинирана форма за конкретния ученик, от разработване на индивидуален учебен план и индивидуални учебни програми за обучението му, както и да определи учебните предмети, по които ще се осъществява индивидуалното обучение на ученика.
(6) По преценка на екипа по ал. 4 и в съответствие с потребностите на ученика членовете на екипа с участието и на други специалисти при необходимост, както и на учителите по съответните учебни предмети разработват индивидуален учебен план и индивидуални учебни програми за комбинирана форма на обучение в 30-дневен срок след издаване на заповедта на директора на училището за създаването на екипа.
(7) Индивидуалният учебен план и индивидуалните учебни програми за комбинирана форма на обучение се утвърждават от директора на училището.
(8) За всеки ученик, който се обучава в комбинирана форма на обучение, съгласувано с родителя/настойника се изготвя седмично разписание, съобразено с психо-физическите особености и индивидуалните потребности на ученика. Седмичното разписание се утвърждава от директора на училището.“
...............
 9. В чл. 18 ал. 2 се изменя така:
„(2) В постоянния състав на екипа по ал. 1 освен експерт от регионалния инспекторат по образованието се включват ресурсен учител от съответния ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, учител от детска градина, от общообразователно или професионално училище, учител – специален педагог от специално училище за деца с умствена изостаналост, логопед, рехабилитатор на слуха и говора, педагог на зрително затруднени деца и психолог от съответния ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, от съответното специално училище за деца с увреден слух или за деца с нарушено зрение и от съответния логопедичен център при наличие на такъв, както и лекар от съответната регионална здравна инспекция.“
§ 10. В чл. 20 ал. 1 се изменя така:
„(1) Екипът по чл. 18, ал. 1 извършва първична оценка на общото развитие на детето или ученика съгласно Методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците (приложение № 1). Методиката се прилага изцяло или се прилагат отделни нейни части съобразно възрастовите особености и индивидуалните потребности на детето или ученика. В хода на оценката може да се приложат и други методики по преценка на специалистите в екипа. Екипът отразява заключението си в Карта за оценка на образователните потребности на детето или ученика (приложение № 1а). Картата за оценка съдържа и препоръка за интегрирано обучение или за обучение в специална детска градина или в специално училище, както и препоръки за ресурсното подпомагане.

ПЕДАГОГИЧЕСКИ СЪВЕТ
Чл. 38. (1) Педагогическият съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси.
 (2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.).
 (3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Съставът и функциите на педагогическия съвет се определят с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и правилниците на училищата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г., отм., бр. 90 от 2002 г.).
Чл. 39. (1) Учител (възпитател) може да бъде гражданин, който има учителска правоспособност. (2) Подготовката на учителите се извършва в системата на висшето образование.
 (3) Професионалната подготовка на учениците може да се извършва и от лица с образование по съответната специалност.
 (4) На учителите и на директорите се осигуряват условия за повишаване на квалификацията им.
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Учителите (възпитателите), директорите и помощник-директорите в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена осъществяват обучение и/или възпитание на деца и ученици в съответствие с този закон и нормативните актове по неговото прилагане.
 (2) Трудовите договори с помощник-директорите, с учителите и служителите се сключват съответно от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено.
 (3) Възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения по ал. 2 стават по реда, определен от Кодекса на труда.
 (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването.
 (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо.
 (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Учители, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредба, издадена от министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с министъра на финансите.

(7) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г.) Директори, постигнали високи резултати при управлението на училището, се поощряват с грамоти и с награди при условията и по реда на наредбата по ал. 6.

No comments:

Post a Comment