Квалификация

 

Обучение-уебинар за учителско портфолио

https://www.youtube.com/watch?v=Rlp__oCbuRU&feature=share 

 

Комуникация на партньорството между учители и родители в училище

Силвия Цветанска

Абстракт: В статията се разглежда проблемът за комуникацията между учители и родители в училище в контекста на изграждането на партньорски взаимоотношения, основани на взаимното разбиране и приемане. Описани са често срещани комуникативни стратегии в поведението на родителите и са изведени модели на взаимоотношенията между учители и родители. На тази база са изведени някои практически акценти за утвърждаване на комуникация на партньорство с родителите в полза на постигането на педагогически цели.
Ключови думи: комуникация, педагогическо общуване, партньорство, модели на взаимоотношения между родители и учители
Communication of the partnership between parents and teachers at school

Silvia Tzvetanska
Abstract: The article examines the problem of communication between teachers and parents at school in the context of building partnership, which is based on mutual understanding and acceptance. Described are common communication strategies in the behavior of parents and displayed are patterns of the relationship between teachers and parents. On this basis some practical highlights for validation of communication in the partnership with parents in favor of achieving educational goals are outlined.
Keywords: communication, pedagogical communication, partnership, models of relationship between parents and teachers.
Общуването с родителите в училище е междуличностно взаимодействие и носи проявленията на всяко социално общуване, свързани с влиянието на индивидуалните различия, на субективността при взаимното възприемане, на равнището на социалнокомуникативна компетентност на партньорите в комуникацията и т.н. От друга страна, то е професионално взаимодействие, защото в него общуващите участват от позициите на определени социални и професионални роли – съответно родител и учител. Това придава специфика, поставя рамки на отношенията и налага спазването на определени правила. Най-често комуникацията с родителите се разгръща по повод обсъждане на поведението на учениците или на техните учебни постижения. Другият съдържателен фокус на общуването е свързан с привличането на родителите като партньори на училището в подготовката на различни инициативи или при поддържане на учебната среда.
Доминиращи комуникативни стратегии в поведението на родителите
Когато става дума за комуникация с учителите по повод проблеми в ученето или дисциплината на учениците, често се наблюдават няколко повтарящи се стратегии в поведението на родителите:
  1. Натиск отвън родителите отхвърлят високите изисквания на учителите и започват да оказват натиск чрез въвличане на директора (или друг високопоставен човек), който от своя страна се опитва да убеди учителя, че трябва да промени критерия си.
Допускането да се оказва натиск върху учителя и неговите изисквания в обучението носи най-малкото две негативни послания към учениците в процеса на комуникация с тях:
Първо: „учителят не е важен – чрез оплаквания до директора той може да бъде преодолян и нещата ще продължат по стария начин – без много усилия“. По този начин се постига директно омаловажаване на ролята на учителя, от когото сякаш нищо не зависи и няма как да бъде катализатор на промяната.
Второ: „учениците толкова могат, не е нужно да ги натоварваме прекалено. Досега така е било – избягваме излишна конфронтация – и няма защо да променяме статуквото“. Това говори за занижени очаквания към учениците и при това положение те никога не биха постигнали успехи при по-високи цели.
  1. Активна съпротива родителите се съпротивляват на стандартите за оценяване, които прилага учителя, защото се опасяват, че децата им ще се почувстват наранени, ще пострада самочувствието им и за тях като родители ще е трудно да овладеят подобни последици. Като разновидност на проявлението на тази тенденция се проявява и обвинението от страна на родителите, че с по-ниските оценки, които учителят поставя в края на годината, той ще попречи за получаването на добър бал при кандидатстване (след 7. клас или за ВУЗ). На преден план излиза вменяването на чувство за вина у учителя – той пречи на бъдещето на децата, стресира ги и излишно създава проблеми. Моделът на използване на оценките за демонстриране на отношение към ученика слага знак за равенство между това да пишеш на някого дойка (или ниска оценка) и това да не го харесваш. Така се създава погрешното схващане, че с двойките се наказва, а с шестиците се награждава желано поведение – напр. тези, които са прилежни и не пречат в час получават по-висока оценка; учениците, които проявяват интерес към клубове и допълнителни занимания, организирани от учителя, също се възнаграждават по подобен начин.
  2. Пасивна съпротива родителите не приемат позицията на учителя, че всеки ученик трябва да получава колкото заслужава, независимо от възрастта, преживяванията, важността на учебния предмет и пр., и оказват пасивна съпротива – престават да общуват с учителя, спират да ходят на родителски срещи, не отговарят на предложения за сътрудничество. Често това поведение е съпроводено и с коментари пред ученика вкъщи как не бива да се обръща много внимание на учителските изисквания и бележки. Това, разбира се, повлиява отношението на ученика към учителя и създава трайна нагласа на пренебрежение към учителската роля.
  3. Незаинтересованост независимо дали става дума за оценките в края на годината или за текущите изисквания на учителя, с родителите трудно се установява контакт. Те не откликват на никакви покани за срещи или съвместни действия, не проявяват агресия или недоволство, а липсва каквато и да е комуникация. Когато все пак учителят успее да се свърже с тях, те изслушват проблемите, но споделят, че са много заети или пък са „вдигнали ръце“ от децата си, съчувстват на учителя, но не виждат нищо, което биха могли да направят, извиняват се и отказват категорично съдействие.
  4. Свръхактивност родителите са свръхактивни да общуват с учителя поддържат ежедневен контакт (особено при взимане на детето от училище в 1 – 4 клас); помагат с копиране на материали; предлагат варианти за извънкласни дейности; въвличат и други свои познати, които могат да са полезни за различни инициативи. В този случай родителите са запознати с всичко в живота на класа, чувстват се много ангажирани и вярват, че по този начин са полезни за децата си и за техния комфорт в училище. Често този тип родители стават свързващо звено, през което преминава комуникацията на учителя с останалите родители. Така комуникацията се стеснява до няколко родители на ученици от класа, а другите остават в периферията или с тях на практика не се осъществява директен контакт.
Модели на взаимоотношения между учители и родители в училище
Педагогическите изследвания, фокусирани върху изграждането на отношения на сътрудничество между учители и родители, преобладаващо са насочени към описание на факторите, от които зависи успешното общуване. Във връзка с това на преден план се изтъкват бариерите, които пречат за установяване на ефективни връзки с родителите. Съвременните проучвания все по-често се ориентират към анализ на проактивните стратегии на училището за привличането на родителите като партньори, независимо от специфичните различия в родителската общност или ограничения родителски капацитет. В основата на тези проактивни стратегии е разбирането, че училището трябва да бъде активно в намирането на подходящи форми за работа с родителите, които да позволят всеки родител да открие себе си и да се включи според възможностите си. Това означава, че търсим в какво родителят е добър, кои са ситуациите, в които той може да се включи с опит и желание, а не какво не достига за да се случи идеалното партньорство според представите на учителя или на ръководството. Подобен подход става възможен ако и двете страни в партньорското взаимодействие се възприемат в ролята на експерти. Учителите са експерти в обучението и образованието, а родителите са експерти по отношение на собствените им деца [1]. Учителите са компетентни да създадат подходяща среда за разгръщане на учебния процес, а родителите имат чувствителност към емоционалното и социално развитие на децата, защото ги виждат в различни от учебната ситуации и имат наблюдения, до които учителят трудно може да достигне. В този смисъл информацията от родителя за неговото дете е много полезна, макар и подадена на житейски език, понякога недостатъчно структурирано и ясно. Признаването на експертността на родителя в неговите възпитателни и междуличностни отношения с детето му е в основата на изграждането на доверие, което пък е изключително необходимо за партньорството в училище.
В зависимост от нагласите, с които учителите подхождат към родителите, се оформят различни модели на взаимоотношения между учители и родители в училище. Например, родителят може да се разглежда като проблем, като съперник, като безпомощен човек, нуждаещ се от подкрепа, и това доминиращо възприятие повлиява начина, по който ще се развият отношенията [2]. На базата на подобни допускания изследователите разграничават шест модела, характеризиращи взаимоотношенията между родители и учители [3]. Особеностите на моделите от гледна точка на общуването сме синтезирали в следната таблица.
Наименование на модела
Проявления на модела във взаимоотношенията учители – родители
Характеристики на комуникацията между учители и родители
Защитен
Родителите и учителите строго защитават територията си и внимават да не смесват ролите – учителите имат грижата за обучението, родителите – за времето извън училище. Ориентация към избягване на конфликти и съвместни действия.
Еднопосочна комуникация – изпращане на съобщения към родителите само при необходимост, без обратна връзка и отговор на посланията. Родителите не споделят какво се случва с децата им у дома и в свободното време.
Експертен
Учителите се държат като експерти във всички аспекти от развитието и образованието на децата. Ролята на родителите е да приемат информация и инструкции за своите деца и да ги следват, защото очевидно не са достатъчно компетентни и следва да се доверят на учителя. Ниско доверие към родителя като източник на информация за учениците, за техните интереси, начин на учене, емоционално развитие и пр. Учителят остава на пиедестал и на дистанция и самостоятелно взима решения кога и по какъв въпрос да информира родителя.
Еднопосочна комуникация. Общуването е под формата на инструкции, съвети и насоки от учителя към родителите. Макар и компетентно и на високо професионално ниво, този тип общуване не въвлича родителите в общи действия.
Трансмисионен
Учителите възприемат себе си като основен източник на експертиза и опитност, но приемат, че родителите могат да играят важна роля за прогреса на учениците.
Учителите представят на родителите ясно определени изисквания и очакват те да ги изпълняват.
Обучителен
Родителите се въвличат да помагат активно за постигане на целите на обучението. Основната ориентация на взаимоотношенията между учители и родители е да помогнем на учениците да научават повече. Полагат се максимални усилия за обогатяване на учебното съдържание и неговото разработване с помощта на родителите. Съществува опасност родителите да се намесват твърде много в процеса и да изземват функции, присъщи на учителя.
Активна двупосочна комуникация с добро взаимно опознаване между учители и родители. Съдържанието на общуването се определя от най-важното в учебния процес и учебния материал.
Потребителски
Родителите доминират във взаимоотношенията и имат контрол над вземането на решения какво да се случва с техните деца като ученици. Родителите са овластени с цел максимално включване в подкрепа на училището и процесите в класната стая. Отговорността за процеса се прехвърля върху заявителя и потребителя на образователната услуга.
Учителят е активен като източник на информация – подава цялата необходима информация към родителите, за да могат те да изберат оптимален начин на действие. Комуникацията е двупосочна, но неравностойна като активност – с превес на родителите.
Партньорски
Равностойно участие на двете страни във взаимоотношението според ролята и експертизата на всеки участник. Балансиран контрол над процеса на взаимодействие. Съвместно вземане на решения. Основна ориентация към насърчаване на ученето на учениците при отстояване на тяхната самостоятелност.
Респект между учители и родители. Двупосочна комуникация с активно слушане и обратна връзка между участниците. Общуването е ориентирано към оказване на многопосочна подкрепа.
Табл.1. Модели на взаимоотношения между родители и учители
Няма съмнение, че чрез партньорския модел на взаимодействие с родителите се постига най-висока степен на ефективност и резултатност по посока подкрепа на личностното развитие на учениците и постигане на целите на обучението и възпитанието в училище. Това е модел на съучастието, при запазване на границите на взаимоотношенията, детерминирани от изпълняваните роли и постигане на уважение към възможностите и на учителите, и на родителите взаимно да си влияят и да подкрепят учениците. В практически план партньорският модел намира израз в активна двупосочна комуникация, основана на асертивното поведение и на двете страни, свързано с умението да отстояваш собственото си мнение без да пренебрегваш събеседника си. Постигането на този тип комуникация изисква както промяна на нагласите към родителя и съответно към учителя, така и овладяването на конкретни техники и инструменти, които подпомагат ежедневните контакти в училище.
Практически ориентири за изграждане на партньорска комуникация с родителите
Най-добрият начин да привлечем родителите като партньори в училището е като демонстрираме уважение, вместо да се опитваме да ги поучаваме как да бъдат родители на своите деца и как да общуват с учителя. Менторският тон, скритите или явни обвинения, директните съвети, които не са желани, се превръщат в бариера в комуникацията и повече усложняват нещата, отколкото да стимулират родителите „да си вземат бележка“, дори когато очевидно е за тяхно добро. Амбициозната цел да променим някого е обречена на неуспех, защото известно е, че можем да променим само себе си и отношението си към другите, но не и самите други. Можем обаче да помогнем на родителите да пожелаят да се променят или да променят начина си на общуване в училище и да ги подкрепяме в този нелек път на промяна. Партньорската комуникация с родителите се гради на основата на взаимното уважение и приемането на родителя. Разбирането на родителя, а не осъждането или оценяването на неговото поведение, създава предпоставките за доверително общуване, което е в полза на постигането на педагогическите цели в училище. На пръв поглед странните или прояви в поведението на родителя често са проекция на неговата обърканост или недостатъчна опитност в общуването. Ако си позволим да „чуем“ какво казва родителят отвъд дразнещите думи или неясните фрази, по-лесно ще стигнем до разбиране или приемане. Лесно е да отхвърлим родителя заради неприемливо за нас поведение, но ще го загубим, а той няма да се промени и ще трябва да понасяме проблемните взаимоотношения през цялата година, а често и години наред.
Най-честите причини за агресивното, нападателно или твърде пасивно и незаинтересовано поведение на родителите се отнасят до следното:
  • Страх – от провал, от неприятни последици; страх от неизвестността и непознаването на новите неща, които се случват в училище;
  • Безпомощност – родителите не знаят как да се справят, не им достигат умения за общуване, нямат отработени стратегии за взаимодействие с децата, особено в сложни семейни и социални ситуации;
  • Обич към детето – родителската обич е много силен мотиватор за действие и преодоляване на трудности. Родителите развиват борбеност, водени от обичта си към детето, и това ги прави да изглеждат твърде активни или неподатливи към промяна;
  • Социално сравнение – потиснат от сравнението с децата на свои роднини или познати, както и от общоприети модели за „добър ученик“, „успял човек“ и пр., родителя изпитва дискомфорт, че детето му е различно и по всякакъв начин се опитва да омаловажи това или да го обясни по различни начини.
  • Пренос – мисловна схема от типа: „детето ми е неуспешно в училище, следователно аз съм неуспешен родител“. За да избегнат усещането за провал по тази логика, родителите са склонни да воюват с учителите за оценки, за мнима справедливост или пък да омаловажават ситуацията („какво толкова, не всички могат да бъдат отличници. Оценката не е важна, важно е реално какво знаеш“ и др.).
Друга особеност на родителското поведение е, че родителите са склонни да защитават децата си въпреки всичко – това е присъщо проявление на родителската роля. Дори, когато знаят, че децата им са сгрешили, те настървено ги защитават и се опитват да им помогнат с всички средства – срещат се с учителя, обвиняват го, че е несправедлив, молят за съдействие, отиват при директора, предлагат варианти – напр. ученикът да направи още веднъж теста, да му се възложи допълнителна задача и пр. Всичко това е проявление на протекционистичния модел на родителско поведение, основано на най-добри намерения – да предпазят децата си от трудности, да ги обгрижат, когато те се чувстват застрашени или стресирани, да защитят детето, за да запазят честта на семейството. Водени от такива подбуди и потребности да се докажат като защитници, родителите често минават границата на допустимото поведение и това основателно дразни учителя. Няма особен смисъл да се спори с родителя в такъв момент, но е особено важно да му помогне да разбере, че е полезно за децата да бъдат оставени сами да се борят и да се научат да губят, като приемат по-ниските оценки като моментен резултат, който може да се промени, ако положат достатъчно усилия. В този смисъл родителите се нуждаят от разграничаване на това, че да помагаш на детето си не означава да правиш нещата вместо него или да филтрираш неговите преживявания, за да изпитва то само хубави емоции. Много по-ценно е ученикът сам да проведе разговор с учителя, ако е недоволен от оценката или иска да разбере как може да покрие определени изисквания, дори и този разговор да не доведе до очаквания резултат.
Утвърждаването на партньорски взаимоотношения с родителите е важно да бъде постоянен процес, а не епозидична акция по търсене на съдействие в критични или спешни случаи. Този процес започва със запознаването на първата родителска среща, когато се събира информация за индивидуалните особености на ученика и ако е необходимо, се обсъждат деликатни въпроси, свързани със здравословното състояние на детето или негови специфични потребности. Установеният първоначален контакт с родителя следва да се поддържа и развива чрез използването на подходящи форми за редовна комуникация. Изборът на средства за общуване е добре да бъде съгласуван с родителите и съобразен с начина им на живот, традициите и навиците им по отношение на останалите учители. Постепенно могат да се въвеждат и нови форми: електронен дневник; сайт на класа; обща електронна поща; затворена група в социалните мрежи; съобщения или комуникация в скайп и др. Въпреки напредъка на технологиите, някои родители все още трудно се организират да ползват редовно електронни форми на комуникация. Те продължават да се чувстват по-добре, ако общуването с тях е директно, очи в очи, а не опосредено от технически средства. Затова не бива да се пренебрегват срещите с родителите след часовете и посещенията вкъщи (при необходимост). Колкото и да странно за по-младите хора, свикнали да живеят в световната мрежа, писмата до родителите на хартия продължават да бъдат ценени като израз на специално внимание и официалност в комуникацията. Телефонните обаждания си остават не само най-популярен, но и бърз начин за връзка с родителя. Да не забравяме, че комбинацията от форми често е добро решение, за да не се използват предимствата на всеки тип контакт в зависимост от целта.
Партньорството не се свежда до това родителите да събират пари или да закупуват необходими неща за класната стая, макар че те може да са много важни за работата с учениците. Партньорство означава двустранен ангажимент в една обща дейност, при което на равна основа всеки приема да свърши нещо, за да има общ резултат, от който и двете страни са заинтересовани и ще получат удовлетворение от направеното. Привличането на родителите като партньори изисква активност и може да стане чрез включване в реално действие и правене на нещо заедно, а не чрез апели как родителите трябва да помагат, да се включват (по принцип) и когато има нужда да може да се разчита на тях.
Ето няколко идеи как може да стане това:
  • Като попитаме самите родители и открием в какво се справят добре – още в началото на годината на родителска среща можем да пуснем кратка листовка с няколко въпроса, която ще помогне и на самите родители да се замислят с какво са в състояние да участват.
  • Като попитаме учениците за това в какви насоки биха искали някои от родителите да участват в работата на класа. Децата могат да проучат вкъщи и да разговарят с родителите си, да ги убедят да партнират. В това отношение съществуват разнообразни форми – покани за участие в часовете – с цел кариерно ориентиране, развитие на умения за предприемачество, запознаване с различни професии.
  • Като изпращаме послания към родителите от типа: „Твоето дете е важно, аз го уважавам и зачитам“. Каня те да участваш в часовете, защото така детето ти ще се почувства много специално и аз искам да му доставя тази радост.“ Уважението към родителя като личност означава установяване на открита комуникация, която говори, че учителят се опитва да разбере какво може да направи родителят, в какво е добър, независимо от неговата професия, от това къде и как живее, какво образование има или от какъв етнос е.
Изграждането на партньорска комуникация с родителите надхвърля рамките на междуличностните взаимоотношения и става проявление на културата на общуване в училищната общност. В комуникацията с родителите се проектират ценностите и нормите, определящи организационната култура на училището като институция. Затова отговорност на директора и на всички останали членове на учителския екип е да утвърждават високи стандарти за общуване, които да водят до високо качество на обучението, независимо колко усилия изисква тяхното отстояване.
Цитати:
[1] Steh, B.,J. Kalin (2011). Building Partner Cooperation between Teachers and Parents. In: C.E.P.S Journal, Vol. 1, № 4, p. 84 (Hornby, 2000, цит. по Steh and Kalin, 2011).
[2] Steh, B.,J. Kalin (2011). Building Partner Cooperation between Teachers and Parents. In: C.E.P.S Journal, Vol. 1, № 4, p. 83.
[3] Steh, B.,J. Kalin (2011). Building Partner Cooperation between Teachers and Parents. In: C.E.P.S Journal, Vol. 1, № 4, pp. 85–86.
Библиография:
Кларк, Р. (2013). Край на скуката в час. София: Издателство „Изток-Запад”.
Цветанска, С., Б. Мизова (2015). Педагогическо общуване за практически цели. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”.
Cankar, Franc; Deutsch, Tomi; Sentocnik, Sonja. Approaches to building teacher-parent cooperation CEPS Journal 2 (2012) 1, S. 3555.

Как ще се удостоверява задължителните 16 академични часа вътрешноинституционална квалификация на педагогическите кадри?

Публикувана на: 15.08.2016
Кoментари:0


 mon
Повишаването на квалификацията е процес на непрекъсната подготовка за усъвършенстване на професионалната компетентност на педагогическите специалисти в съответствие с професионалния им профил, който подпомага пълноценната им професионална реализация и кариерно развитие.
Повишаването на квалификация се осъществява по програми и във форми по избор на педагогическия специалист с цел:
1. актуализиране и/или придобиване на нови допълнителни компетентности, което осигурява съответствие между потребностите на системата на предучилищното и училищно образование, образователната практика и равнището на професионална компетентност на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на възложената работа;
2. реализирането на политиката на институцията за осигуряване на напредък и подобряване на образователните резултати на децата и на учениците, за тяхната подкрепа и консултиране;
3. изпълнение на дадените в резултат на атестирането препоръки и насоки за професионално усъвършенстване;
4. удовлетворяване на професионалните интереси на педагогическия специалист в съответствие с професионалния профил на заеманата длъжност и осигуряване на възможност за планиране на личностното и професионалното му израстване и кариерното му развитие;
5. мотивиране и задържане на квалифицираните специалисти в системата на предучилищното и училищно образование;
6. създаване на условия за превръщане на институцията в среда за изява, чрез разгръщане на творчеството и иновациите и за обмяната на добри практики;
7. повишаване привлекателността на учителската професия и социалния статус на педагогическия специалист.
Дейностите за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти се осъществяват на национално, регионално, общинско и институционално ниво.
На национално ниво квалификацията се осъществява от висшите училища, специализираните обслужващи звена, научни организации, както и на обучителни организации, чиито програми за обучение, след одобряването им, са включени в Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.
На регионално ниво квалификацията се организира от регионалните управления по образованието, които разработват годишни планове за квалификация на педагогическите специалисти като част от годишния им план в съответствие с националната и регионалната политика, координират и контролират изпълнението им.
На общинско ниво квалификацията се организира от общинската администрация в съответствие с общинската образователна политика и стратегията за развитие на образователната система на съответната община.
На институционално ниво квалификация се осъществява от институциите в системата на предучилищното и училищното образование по план за квалификационната дейност като част от годишния план на институцията и в съответствие с политики и приоритети, определени в стратегията за развитието й, с установените потребности за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, включително като резултат от процеса на атестиране, при отчитане и на годишните средства за квалификация и възможностите за участие в международни и национални програми и проекти. Планът за квалификация на институцията се разработва с участието на социалните партньори, приема се от педагогическия съвет на училището и се утвърждава от директора.
Квалификацията на педагогическите специалисти, в зависимост от потребностите, целите и съдържанието на обученията, е:
1. въвеждаща – насочена към усвояване на знания и формиране на умения, въвеждащи в професията, ориентирани към адаптиране в образователна среда и за методическо и организационно подпомагане. Въвеждаща квалификация е задължителна подкрепа за педагогически специалисти:
а) постъпили за първи път на работа в системата на предучилищното и училищно образование;
б) назначени за първи път на нова, включително и на ръководна длъжност;
в) заемащи длъжност, която е нова за системата на предучилищното и училищно образование;
г) заемащи длъжност след прекъсване на учителския си стаж по специалността за повече от две учебни години;
д) при промяна на учебните планове и учебните програми в училищата и на програмни системи в предучилищното образование.
2. продължаваща - насочена към непрекъснато професионално и личностното усъвършенстване в рамките на учене през целия живот, ориентирана към кариерното развитие на педагогическите специалисти и успешната им реализация чрез:
а) краткосрочни обучения за периодично актуализиране на знанията по съответния учебен предмет и за развитие на професионалните компетентности за прилагане на иновативни подходи в образователния процес, за кариерно консултиране и ориентиране на учениците, за управление на образованието и др.;
б) участие в проучвания, изследователска и творческа дейност.
в) придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен;
г) придобиване на нова или допълнителна професионална квалификация или специализация.
Въвеждащата квалификация се организира в рамките на вътрешноинституционалната квалификация като работодателят определя в срок до два месеца от встъпването в длъжност и наставник.
Повишаването на квалификацията по се осъществява по програми за обучение от специализирани обслужващи звена, от висши училища и научни организации, както и от обучителни организации от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
Учителите, директорите и другите педагогически специалисти са длъжни да повишават квалификацията си:
1. по програми за обучение на висши училища, на научни организации, на специализирани обслужващи звена, както и на обучителни организации от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти в не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране за всеки педагогически специалист;
2. в рамките на вътрешноинституционалната квалификация в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист;
Организационни форми за повишаване на квалификацията са:
1. курсове – въвеждащи, тематични, комплексни и други;
2. семинари, професионални педагогически и психологически тренинги, школи, практикуми, лектории и др.;
3. специализации, свързани с методическата, педагогическата, психологическата подготовка на педагогическите специалисти, с конкретна научна област или с управление на образованието;
4. професионално-педагогическа специализация;
5. майсторски клас като интерактивна форма на обучение на учители-новатори чрез представяне на педагогическите им постижения, споделяне на положителен професионален опит, обсъждане на актуални тенденции и прилагане на иновативни технологии и практики;
6. форуми (конференции, конкурси, пленери и др.) за представяне на резултати от проучвания, изследователска и творческа дейност, за професионална изява и представяне на добри, иновативни практики или постижения.
След участие и успешно завършване на обучение за повишаване на квалификацията по програми на специализирани обслужващи звена, на висши училища и научни организации, на обучителни организации от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията, лицата получават:
1. удостоверение за допълнително обучение или специализация в конкретна научна област;
2. свидетелство за специализация и за професионално-педагогическа специализация;
Участието на педагогическите специалисти във формите за повишаване на квалификацията не е пряко основание за придобиване на професионално-квалификационна степен, с изключение на професионално-педагогическата специализация, на завършилите едногодишна професионално-педагогическа специализация със среден успех най-малко много добър 4,50 и дипломна работа с представена добра педагогическа практика;
За успешното участие на педагогическите специалисти в обучения за повишаване на квалификацията чрез едногодишно обучение по програми за обучение на висши училища, на научни организации, на специализирани обслужващи звена, както и на обучителни организации от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти се присъждат квалификационни кредити.
Квалификационният кредит е измерител на времето, в което педагогическият специалист се е обучавал за повишаване на квалификацията си по програми на организациите по ал. 1. Един квалификационен кредит се присъжда за 16 академични часа, от които не по-малко от 8 академични часа са присъствени.
Един квалификационен кредит се присъжда за:
1. участие в обучение с продължителност 16 академични часа, 8 от които са присъствени;
2. подготовка и представяне на доклад или научно съобщение, след неговото публикуване;
3. научна или научна-методическа публикация в специализирано издание;
Кредитите се присъждат от обучаващата институция или организация и се удостоверяват с документ за допълнително обучение.
За всеки период на атестиране всеки учител, директор или друг педагогически специалист е длъжен да придобие не по-малко от 3 (три) квалификационни кредита от участие в обучения за повишаване на квалификацията.
Когато обучението за повишаване на квалификацията се извършва по програма, в която организацията предвижда не само присъствени часове, а предлага и дистанционно обучение и консултиране, броят на присъдените квалификационни кредити се определя от общия брой академични часове, предвидени за обучение, ако е изпълнено изискването на ал. 2 за броя присъствени академични часове.
Системата от квалификационни кредити осигурява възможност за:
1. натрупване на квалификационни кредити за всеки период на атестиране с цел кариерно развитие;
2. пренасяне и признаване на квалификационни кредити за следващ период на атестиране при:
а) промяна на месторабота;
б) връщане след отпуск за повече от две години;
в) след прекъсване на учителския стаж по специалността за повече от две години.
3. признаване на преминато обучение за повишаване на квалификацията при кандидатстване в процедура за придобиване на професионално-квалификационна степен;
4. улесняване на професионалната мобилност.
Повишаването на квалификацията както в страната, така и в чужбина, организирано и проведено от организации и институции извън посочените по-горе, се признава от началника на съответното регионално управление по образованието, като на лицето се издава служебна бележка за признаване на участие във форма за повишаване на квалификацията.
Педагогически специалист, който желае да бъде признато участието му във форма за повишаване на квалификацията, подава заявление по образец до началника на съответното регионално управление по образованието.
Източник: mon.bg




ОБЛАЧНИ ТЕХНОЛОГИИ

Същност

Picture

“Cloud computing” e термин, който препраща към идеята за обединяване изчислителната мощност на много компютърни устройства в система. Такава система, според технологията, с която е създадена, може да има различни свойства. Може да е система (Cluster) от физически устройства, или пък клъстър от виртуални машини (Virtualization).

Втората характеристика на Cloud computing след обединяването на много компютри в мрежа е, че потребителите използват компютърните ресурси в мрежова среда. Това може да е вътрeшно офисна мрежа, по-голяма затворена или свободна мрежа от потребители. Всъщност Интернет е своеобразен Cloud (не “облак”, а “рояк”) от компютърни устройства, които могат да се свързват едно към друго, чрез WWW стандартите.

Пример за малък, затворен рояк (Cloud) e например офис от 20 компютърни устройства, свързани по между си, върху които потребителите споделят компютърни ресурси, програми и приложения, инсталирани върху всички компютри в системата (или върху няколко, на които работят всички потребители). Друг пример за “затворен Cloud” (Private Cloud) e клъстър от няколко физически машини, върху които са създадени например 20 виртуални машини (Virtual machine) и потребителите работят върху тях. Виртуалните машини пък изпълняват общи приложения и балансират ресурсите налични на физическите компютри.

Тук е важно да подчертая казаното в по-горния пример. При Cloud Computing за потребителя не е задължително да използва собствено физическо устройство. Той може да използва виртуална машина.

Ако нямахме клъстъри от компютри и виртуализация (клъстърите могат да бъдат считани за предшественици на Cloud computing инфраструктурните модели или дори за тяхна основа) не бихме имали уеб сайтове за споделяне на видео, Twitter, Facebook или всякакви други социални мрежи с милиони потребители. Причината е, че една физическа машина има ограничен капацитет и съответно може да извърши само ограничен брой изчислителни операции.

Трета важна характеристика на Cloud computing (освен, че имаме клъстър от компютри и че потребителят работи в мрежа без непременно да използва собствено физическо устройство) е, че потребителите на компютърни ресурси и програми заплащат за използването на хардуер и софтуер, а не ги закупуват.

Например, при модела на Cloud computing домашният потребител не трябва да закупува Microsoft Office, а го използва в Интернет като заплаща само за услугата и/или за периода от време, в който работи със съответната програма. Ако в следващите 2 години например ще използва дадена програма 200 пъти (при Cloud computing) и тези 200 пъти струват $150, а в същото време лицензът за инсталиране на съответната програма на персонален компютър струва $299… тогава, кое ще избере въпросният потребител.

На индустриалните потребители използването на Cloud computing инфраструктура дава възможност да обединят оборудването си в една система, да я управляват по-лесно, да минимизират техническите прекъсвания, да намалят чувствително разходите си за хардуер, софтуер и за човешки ресурси. Не на последно място е това, че повишават сериозно производителността си.

Cloud computing моделът съкращава общия брой операции и съхранява времето на потребителите и на бизнеса. Дава им и възможност да оптимизират разходите си и да направят използването на компютърните технологии ефективно. Например, чрез намаляването на броя на физическите устройства се увеличава енергийната ефективност и се намалява консумацията на електрическа енергия.

Друго важно нещо е, че когато една компания въведе в офиса си малък Cloud, тя има възможност да контролира 100% приложенията и програмите, които служителите й използват. Тоест възможно е да бъдат разрешени тези програми и комуникации, които са важни за ефективния производствен процес и да бъдат забранени други, които пречат на служителите и намаляват ефективността им. В резултат компанията ще печели повече пари, служителите също.

Ако пък даден бизнес управлява голям брой отделни сървъри, то обединяването им в Cloud е задължитено и води до намалени общи разходи за собствеността и използването на технологичните ресурси и до увеличена производителност.

Cloud computing технологиите засега навлизат най-бързо в тази част от бизнеса, която се занимава с Интернет услуги т. нар. dot-com бизнеси лесно могат да изчислят как Cloud computing намалява разходите и увеличава производителността им. Едно е да управляваш 40 уеб сървъра, да инсталираш 40 операционни системи (OS), да имаш 40 имена и пароли за достъп и изобщо да правиш всичко 40 пъти. Съвсем друго е да имаш система от 20 или 30 сървъра, която спестява минимум 25% от разходите за хардуер и софтуер и в същото време изисква поддръжка на една операционна система.

Облачни технологични модели – видове облаци







  by   
Преди няколко години при въвеждане на думата ‘облак’ за търсене в Google, в списъка с резултатите на търсещата машина ставаше дума най-общо за атмосферата, природата и водни капки под една или друга форма.

Днес обаче, когато се въведе същата дума, търсещата машина връща резултати свързани с информационните технологии в интернет и това не се дължи на работата на добре почерпен инженер от Google, а на революционна промяна в ерата на ИТ технологиите.
Новият модел на компютърни технологии получи названието облачни компютърни технологии като облакът е метафора за интернет – т.е. технологии и услуги, достъпни през интернет.
С изобретяването на новият бизнес-технологичен модел организациите масово преструктурират своите IT системи от традиционният модел клиент/сървър към облачен технологичен модел където всичко се предлага като услуга без значение дали става въпрос за софтуер, хардуер или съхраняване на информационни масиви.
За да отговорят на разнородните изисквания на потребителите, доставчиците на облачни технологии предлагат различни услуги (SaaS, PaaS, IaaS) и модели (Public, Private, Hybrid), които ще разгледаме накратко.

Въведение

Облачната технология е модел, който прави възможен мрежовия достъп до споделени ресурси като интернет мрежи, сървъри, хранилища за масиви от данни и софтуерни приложения с мининално участие или управление от доставчика на услугата.
С навлизането на този технологичен бизнес модел потребителите могат да достъпват тежки по отношение на разхода на ресурс приложения чрез леки преносими устройства като мобилни телефони, лаптопи и PDA устройства.
Облачните технологии преместват изчислителната мощ и информацията от десктоп компютрите и преносимите устройства в мега мощни дата центрове което намалява разходите и формира нов по-гъвкав подход за правене на бизнес.
Облачните технологии имат много предимства за да бъдат предпочитано IT решение за организациите като най-важното от всички е преминаване към заплащане само на изразходваните ресурси като значително се намаляват или дори елиминират разходите за инвестициите в IT структура.

Модели на облачна структура

Популярна дефиниция на националният институт по стандарти и технологии (NIST) определя характеристиките на облачната технология като собствена услуга при поискване, неограничен мрежов достъп, споделен и наличен ресурс, светкавична еластичност и заплащане само на използваният ресурс.
Бързината, с която се преминава към облачни технологии по естествен начин увеличи изискванията към създаване на повече и по-разнообразни технологични модели.
Изборът на тези модели зависи от вида на информацията и достъпа до нея както и от специфични изисквания по управлението.

Частен облак (Private Cloud)

Частна облачна (или вътрешна) инфраструктура е предназначена за ползване от самостоятелна организация или група. Тази инфраструктура не се споделя с други организации или потребители.
Частният облак има по-висока цена и ниво на сигурност в сравнение с публичен облак. Частният облак е защитен от защитна стена firewall и може да бъде достъпен единствено през вътрешна защитена мрежа.
Частните облаци са гъвкави и изградени на основата на услуги. Процесите, услугите и информацията се управляват вътре в самата организация.
В частният облак няма допълнителни защитни регулатори, юридически изисквания или мрежови ограничения каквито съществуват в публичните облачни структури.
Доставчиците на облачната услуга и клиентите изграждат оптимизирана и контролирана инфраструктура с повишена сигурност като се елиминира мрежовия достъп на външни потребители.

Публичен облак (Public Cloud)

Публична облачна (или външна) инфраструктура се предлага свободно чрез интернет достъп до софтуерни приложения и уеб услуги при поискване на всички потребители или голяма индустриална група от потребители.
Публичният облак осигурява гъвкав и икономичен начин за ползване на IT решения. Терминът публичен не означава, че информацията на отделният потребител е публично достъпна, а дефинира възможността за ползване ресурсите на облачната технология от всеки регистриран потребител.
Публичният облак включва приложения в сферата на управление на работата с клиенти (CRM), комуникации, офис и пр.
 ICN.bg е първият и единствен доставчик на съвременна облачна технология в България. ICN Cloud е публичен облачен модел и предоставя на потребителите Инфраструктура-като-Услуга.

Хибриден облак (Hybrid Cloud)

Хибридният облачен модел съществува благодарение на необходимостта на организациите от различни видове облачни модели (Публични, Частни и Обществени) едновременно.
Хибридният облачен модел позволява хостването на критично важни приложения в частният облак докато приложенията с по-ниски изисквания към сигурността и достъпа се ползват в публичната част.

Обществен облак (Community Cloud)

Общественият (Community) облак представлява инфраструктура, която се споделя от няколко организации, които формират общността споделяйки близки интереси като сигурност, условия за ползване, изисквания за съвместимост и други подобни.
Общественият облак предлага по-висока степен на поверителност, сигурност и политика на съвместимост. Пример за такъв тип облак е проекта Gov Cloud на Google.

Комбиниран облак (Combined Cloud)

Комбинирана облачна технология се формира при съединяването на няколко облака.
Чрез интегриране на по-голям брой външни и вътрешни доставчици на услуги и приложения този тип облачен модел улеснява достъпа и ползването на услугите в публичният облак като в същото време спестява определени трудости като например PCI съвместимост.

Вътрешен облак (облак в облаците) (Cloud of Clouds)

Вътрешен облак (или облак в облаците) представлява мрежа от облачни структури, която е изградена на базата на отворени стандарти и предоставя специфична среда на облачна технология.
Тази концепция се изгражда на базата на желанието на няколко доставчици на облачни технологии да формират обща среда, която не съществува като самостоятелен облак.
Подобна мрежа представлява интернет пространството, което може да се разглежда като мрежа от много мрежи.
По подобен принцип глобален вътрешен облачен модел може да предоставя огромен брой услуги на потребителите което е извън възможностите или приоритетите на един отделен доставчик.
P.S. ICN.bg предоставя на своите клиенти публична облачна технология на световно ниво. Посетете нашият сайт за да научите за предимствата на облака пред традиоционните ИТ решения
http://www.icn.bg/cloud-create.html





Основни характеристики на облачните технологии






  by    0   0
Непрекъснато увеличаващото се съгласие между доставчиците на облачни технологии, аналитиците и потребителите дефинира т.н. облаци като като технологични услуги, предоставени от трети страни, достъпни за потребителите винаги, когато имат нужда и които могат да бъдат лесно преконфигурирани в отговор на променящите се нужди на потребителите.

Облачните технологии представляват оттегляне от начините, по които се развиваха, работеха и се управляваха IT системите досега.
Добрият прием, който получават облачните технологии се обяснява както с потенциала за постигане на огромни икономически ползи, така и с предоставянето на забележителна гъвкавост, бързина и удобство.
Споменатото по-горе съгласие между основните играчи в предоставянето, анализирането и потреблението на облачните модели и услуги може да се обобщи в следните пет принципа или основни характеристики на облачните технологии:
  1. Огромен запас от ресурс – достъпен за всеки регистриран потребител от всяка точка на света с интернет връзка, по всяко време.
  2. Виртуализация – висока степен на оползотворяване на възможностите на хардуера
  3. Еластичност – възможност за динамично конфигуриране на разходите и преминаване от високи капиталови към ниски оперативни разходи.
  4. Автоматизация – възможност за изграждане, инсталиране, конфигуриране и доставяне на приложения и услуги само през интернет без необходимост от ръчна намеса.
  5. Измерване на потреблението – потребителя заплаща толкова ресурс, колкото е изразходвал (популярен като pay-as-you-go или pay-per-use модел).
Нека разгледаме по-подробно всеки един от посочените принципи.

Съхраняване на огромен резерв от ресурс

Първата характеристика на облачните технлогии е осигуряване на огромен споделен запас от ресурс, свободно достъпен за потребителите на облака.
Това определя и следващото основно предимство – всеки потребител с кредитна карта за минути може да има достъп до този огромен ресурс и да заплати само толкова, колкото изразходва.
Ако разгледаме пример с корпоративен уебсайт, има три основни варианта между които мениджърите на организацията могат да избират и те са:
  1. Споделен хостинг
  2. Наемане на сървър
  3. Мигриране към облачен технологичен модел
На пръв поглед между първите два варианта и облака изглежда, че има пълно сходство – компанията наема трета страна, доставчик на услугата.
Но всички прилики свършват дотук.
Основното предимство на облачният модел е в управлението на разходите.
При първите два модела вие трябва да осигурите планиран разход за периода на договора без значение колко от заплатения ресурс (под формата на хостинг план или параметри на сървъра) реално ще използвате.
Този вид неизбежна инвестиция е познат като капиталов разход (CAPEX) .
Докато при избор на вариант облачен модел, вие се регистрирате и, както споменахме, за минути имате достъп до огромен ресурс, който обаче не трябва да заплащате предварително.
Ще заплатите само толкова, колкото ресурс вашият проект изразходва.
Сумата, която ще ви бъде изтеглена от кредитната карта вече не е капиталов разход (CAPEX) , а оперативен разход (OPEX), който има много по-ниска стойност.
Това е огромното предимство на облачният модел пред традиционните IT решения – възможността наличните средства да се инвестират директно в продукт, услуга или реклама, вместо в закупуване на скъпо струваща инфраструктура, която след няколко месеца може да се окаже ненужна, а инвестираните средства – похарчени напразно.

Виртуализация на ресурсите

Виртуализацията не е нещо ново.
Всеки сървър заема физическо място и използва значително количество енергия за работа и охлаждане.
Постигането на максимална производителност от всеки сървър е основен показател за неговата ефективност.
Технологията, която позволява висока степен на оползотворяване на хардуера и която е най-важният фактор в облачната структура е виртуализацията където всеки физически сървър е разделен на множество виртуални сървъри.
Всеки един виртуален сървър действа като самостоятелен такъв и може да има собствена операционна система и да предоставя достъп до определен набор от софтуерни програми и приложения.
Бързата промяна към сървъри с много ядра само засилва влиянието и значението на виртуализацията.
Всяка виртуална машина с нейната операционна система и набор от приложения може да работи на нейно собствено ядро едновременно с всички други виртуални машини на същият физически сървър.
Виртуализираните сървъри са основните технологични единици, които се използват при нужда в облачната структура.
Тези виртуализирани сървъри представляват огромен запас от ресурс, който е достъпен при нужда.

Еластичност при нарастване или намаляване на потреблението

Наличието на огромен резерв от ресурс прави възможна концепцията за еластичност – третия от петте основни принципа.
Еластичността е толкова ключова концепция в облачните технологии, че Amazon са дали име на техния облак Amazon Elastic Compute Cloud.
Това едва ли е случайно.
Еластичността е синоним на динамично мащабиране и се отнася до възможността да се отчита колко ресурс е консумиран в отговор на това колко ресурс е бил необходим.
Обикновено приложенията в нормален и стабилен режим на работа харчат минимално за системата ниво на ресурси, но се нуждаят от многократно повече ресурс при пикови натоварвания – напр. при фокусирана рекламна кампания.
В света извън облака компанията трябва да изгради система с достатъчен ресурс, който да поеме пиковите натоварвания при това с много добра производителност.
В примера с ползването на хостинг решение, поради очевидната липса на еластичност, това означава само едно – презапасяване с ресурс за дадената ситуация (по-висок хостинг план или по-високи параметри на наетия сървър), т.е. допълнителни предварителни капиталови разходи (CAPEX).
Наличието на хиляди виртуализирани ресурси, които могат да бъдат освободени в съответствие с изискването на приложението може да се окажат безполезни, ако освобождаването и насочването на този ресурс изисква ръчна интервенция, т.е. трябва да се извърши от служтел.

Автоматизирано активиране на ресурси

Способността за автоматизирано (чрез API) създаване или премахване на виртуални машини е четвъртият принцип на облачните технологии.
Инсталираните на облака приложения могат да ползват нови допълнителни ресурси в случай на нужда и тези ресурси да бъдат активирани в рамките на няколко минути.
След като премине  пиковото натоварване и приложението вече не се нуждае от допълнителен ресурс, тези виртуални ресурси могат да бъдат също толкова лесно деактвирани.
Във вашата сметка ще бъдат калкулирани и ще заплатите единствено увеличението на разходвания ресурс в рамките на пиковия период, в който допълнителните ресурси са били активни.
ВАЖНО: Допълнителен плюс при ICN Cloud е опцията auto scaling, при която потребителя има възможност да настрои системата автоматично да поддържа определен процент резерв над нормалния за работа на системата – напр. 10 %. Така при пиково натоварване системата напълно автоматично ще освободи и насочи необходимият допълнителен ресурс, така че приложението си остава винаги достъпно независимо от нивото на натоварване.

Заплащане единствено на потреблението

Петата отличителна характеристика на облачните технологии е начинът на заплащане.
В примера с хостинг решенията, обикновено има заплащане на първоначална вноска и годишна такса, които определихме като неизбежни капиталови разходи.
Облачният модел разчупва тези бариери защото прилага друг модел на ценообразуване – модел плащане-при-ползване .
При този модел няма нужда от годишен договор нито от установяване на минимални нива на разход на ресурс.
Обикновено вие можете да активирате ресурси когато пожелаете и да заплатите периода, през който сте ползвали ресурса.
Това икономическо предимство ползва не само проектите, движени от IT организациите, но и от голям брой предприемачи, които започват нов бизнес.
Вместо да се чудят откъде да набавят необходимият стартов капитал, сега, благодарение на облачният модел те могат да ползват огромен технологичен ресурс на изключително достъпна цена.
За всички тях облачният модел промени правилата на играта и направи възможно малките играчи да имат същите привилегии като големите корпорации.
P.S. Вие също може да се възползвате от предимствата на облачните технологии като посетите нашият сайт и се запознаете по-подробно с  нашата нова услуга ICN Cloud  на адрес:
http:/www.icn.bg/cloud-create.h




tml


ПРОМЕНИ В НАРЕДБА№5






/
http://www.riobg.com/messages-teachers/read-message/science_id/14/message_key/842/page/1/order_by/release_date/order/DESC

ИНОВАЦИИ И КОНСУЛТИРАНЕ


Иновации и консултиране са неголям екип от признати професионалисти готови да работят за вас и с всеки един от вас. Имат капацитета да постигнат поставените цели, благодарение на разнообразния им опит в областта на обучението, технологиите, образователните технологии и работата с ученици, студенти, учители и преподаватели, работодатели и ръководители на образователни институции и фирми

Мисия
Мисията на Иновации и консултиране е да подпомогнат осъвременяването на образованието в България (и извън нея), да откриват и обединяват позитивни и креативни личности и техните добри практики; да ви помогнат да бъдете по-информирани, по-квалифицирани и по-иновативни в професионалното си и личностно развитие

Цели
  • Създаване на иновативни образователни продукти за образованието и бизнеса

  • Консултиране за кариерно развитие в областта на компютърните науки

  • Внедряване на иновативни технологии за образователни цели

  • Консултиране на учители и образователни институции за адекватно използване на информационни и комуникационни технологии в обучението

  • Обучение на учители, с цел професионално и личностно развитие

  • Консултиране на образователни институции за избор на технологични решения


Основни дейности
  • Провеждане на квалификационни курсове за педагогически специалисти и ръководители на учебни звена

  • Ученическа академия

    1. - Визуални изкуства

      - Интернет програмиране

      - Уеб дизайн

      - Визуално програмиране

      - Роботика

      - Математика

  • Провеждане на специализирани обучения на английски език в:

    1. - Македония

      - Румъния

      - Турция

  • Организиране и провеждане на летни профилирани семинари, квалификации и обучения за ученици и учители

  • Провеждане на обучения за работа със специализирани образователни средства и последващо консултиране за употребата му

  • Издателска дейност – предпечат и печат на:

    1. - учебни помагала

      - специализирана литература

      - помощни ресурси за предучилищна и начална училищна степен

      - оказване на подкрепа на нови автори, при издаването на учебна литература

No comments:

Post a Comment